Всички пътища са еднакви: те не водят до никъде. Но път без сърце не доставя радост. От друга страна пътят със сърце е лек- човек не се насилва да го хареса и пътешествието по него доставя радост; докато човек го следва той е едно с него.Воинът знае, че е само човек. Едничкото, за което съжалява , е, че животът му е твърде кратък, за да може да досегне всички неща, които би искал. Но за него това не е мъка, а единствено съжаление. (devil) 8-| (yes)
(devil)Всяко нещо е един от милиони пътища. Затова воинът трябва винаги да помни, че пътят си е само път- ако изпита чувството, че не бива да го следва, той не трябва да остава на него в никакъв случай. Решението дали да следва даден път или да го изостави не бива да се влияе от страх или честолюбие. Воинът трябва да се вглежда във всеки път съвсем съзнателно и с изострено внимание. Съществува един въпрос, който воинът непременно трябва да си зададе:”Има ли този път сърце.” (wait)
<
