(devil) Да! (yes) Ще започна с похлопване с краката... Ще наведа шия, ще бия на място с единия крак, ще похлопам с другия (smirk) ; след това ще вирна главата и ще фукна (pilot) та ще пообиколя три-четири пъти с развети повесма, ще спра на място, ще заудрям пак с крака, ще заиграя... :P
(devil) :/ То се видЕ... Ще вървя на курс (vampire) „Реконструкция“ ли ще бъде, обструкция ли, инструкция или интродукция, ама на края с китка здравец зад ухото ще се появя (smirk) ... :D
(devil) |( Ако продължаваш с тия разсъждения, ще се наложи да се запиша на курс по философия или теология, за да си опресня знанията и понятията... (smirk) ... Иначе ще продължавам да слагам емотиконки със зяпнали усти и ще мълча, като пукъл :X ... (nosebleed)
(devil) (think) Дали наистина сме деца на Слънцето, щом непрекъснато сътворяваме Мрак?!? (emo) Клипът е много въздействащ (star) ! Поздравления за избора му - не само като музика, но и като послание! (handshake)
(devil) (think) Всички хора трябва да имат шанса да пътуват .. по всякакъв начин и навред.. :-3 И тогава, може би, ще станат по-добри, защото ще мечтаят отново да видят и да останат насаме с красотата на Земята ни. (mm) (drink)
(devil) ...Как искаме ний вечно да обичаме,но толкова е трудно да обичаме -до края да се радваме на себе си.Аз ще възпея святото мълчаниена влюбените... Скока им над Думите.Езика на телата - и в очите им.Дълбокото им сродство със делфините.Морето се отдръпна пред очите ми.На дъното му се усмихва лятото...МОРЕТО - Христо Фотев (star) (bow) (drink) (mm)
(devil) И затова след всички перипетии,които сме преминали - единственолюбовното ни чувство е останало -ний винаги се влюбваме в някого.Обичаме ли - носиме телата сис космическата лекота на рибите.И откъде е странното мълчаниена влюбените? Откъде е страннатаи хармонична пластика - над думите?(Над думите с които ний отчаяно,заместихме езика на очите си...)
(devil) Морето ни (О, загубо) във себе синий първо го убиваме... Не бързайте,лъчисти вий - нежни, да излизате.Не знаете вий - откъде ще знаетежестоката ни нужда да обичаме...И колко ни е трудно да обичамене знаете вий... Мисля си понякога,че любовта е чувство към морето ни -бездънното, най-синьото, безкрайното,в което ний преди сме съществували.Навярно ни е било много хубаво,когато непрекъснато сме плували.
(devil) ...Хрилете ми изгаряха от въздуха.И перките ми блъскаха дърветата.И люспите ми падаха по пясъкахилядолетия преди сълзите ми...О, рибите живееха... Не бързайте.Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.По стъпките ни към небето - нашатасъдба на ужасени победители...Не знаете вий колко е мъчителнои колко е опасно - да се връщатеотново към морето си - потресени,че в себе си морето не намирате.
(devil) :-3 ...Морето се изправи пред очите ми.Водата му със гъвкаво движениесе чупеше в кристалите на пясъка.Дълбоко утаени, цветовете муочакваха нетърпеливо слънцето.Изнемощели лягаха делфинитев прегръдките на хладните теченияи сенките им падаха стремителнонад рибите... И рибите се плашеха.И рибите живееха... И някъде из дъното - сарматско - на душата миизплуваха най-смътните ми спомени...
<
