Помня, когато те срещнах... помня нощта.
Тогава в небето искряха милиони звезди.
В този миг значение имаше само това -
само начинът, по който ме изпиваше с очи.
Здраво хванати, вървяхме за ръце.
Смехът извираше от нашите сърца...
Говорехме си за щастливата съдба
и за това - двамата как ни събра...
Тогава, когато в очите твои изгря
онази - вълшебната, чудна луна.