Редяха се безкрайни нощи...
В нас дълбоко лунните лъчи искряха непрестанно...
Прегърнати в екстаз, все още
заспивахме едва в зори...
Ах, луната, луната...
Луната, която онази нощ ни плени...
Ти ме притисна и целувка в устните впи.
Трябваше да съм с тебе... аз знаех...
Отнесе ме там... не ме попита дори...
Там в твоето малко легло и малка стая.
По марсилските улици в този миг крача...
Студено... небето е пълно със зимна тъга...
Оня ден те напуснах... не зная защо... и плача...
дори не знам къде си ти сега...