Тогава бях малко и стеснително плашливо дете, вълнуваше ме, при това много, купих си и книгите (исках пари от майка ми, де ;), после се научих да чета и Дневникът на Лора Палмър ми бе почти настолна книга, макар че и до ден днешен не съм го изчел от край