Жалко е и тъжно, защото в България не се инвестират пари в производство, а само се източват. Само с търговия не става. А в БГ нищо сериозно като индустрия няма. Вече 22 г. у нас има само латиноамериканска гладия и никаква оправия.
Благодаря на koinova, че го е качила! Отдавна слушам Вангелис, но загубих едно негово парче, в което се долавяше слонски рев. Ако някой се сети как се казва, моля, нека ми пише! Спомням си, че бе меланхолично като Memories of green.
Разбирането, че страданието е като благодат, кореспондира с идеите на Дънов. Страданието си е страдание, колкото и да не му позволяваме да вземе връх. Майката няма да прежали починалото си дете. Ще я утешат ли думите "спокойно, ти се развиваш"?
Добре си го казала, признавам. Аз също мисля като теб с малката разлика обаче, че слагам едно "но". Никой не иска да страда напразно, казва Виктор Франкъл. Тогава развитието ли оправдава страданието? Еволюционизмът е кух като оправдание.
Няма страдание, а има развитие - хубави думи, но не съвсем на място. Когато човек страда, може би се развива, но това не отменя страданието. Ние винаги търсим оправдание за страданието. Едва ли развитието е оправдание.
Замина си един ФЕНОМЕН. Още не мога да повярвам. Като българи трябва да се гордеем, че тук са живяли фаномени като Ванга и Вера Кочовска. Нека се вслушаме в техния призив за мир, скромност, доброта и разбирателство.