VBOX7

Изгреви, залези... Има ли, няма ли... Всичко е в мен и все пак и все пак Созопол-Бургас - автобусът ме чака, а после до София с влак.

Тръгвам последно по главната улица, спирам на кея само за миг. Махвам за сбогом на няколко гларуса, а те отговарят със вик.

Изгреви, залези... Има ли, няма ли... Всичко е в мен и все пак и все пак Созопол-Бургас - автобусът ме чака, а после до София с влак.

Дали след година ще дойда отново някъде тук на брега? Ще се срещна ли пак със същия спомен, който оставям сега?

В края на лятото Този септември в квая на лятото стягам багажа си в синия сак. Созопол-Бургас - автобусът ме чака, а после до София с влак.

Мъжът е мъж, нали така? За брака трябва силна ръка, а не полтъргайст, полтъргайст... Мими, Мими, Мими, обичам те Мими! Мими, Мими, не го ли разбра?

Все пак излезнаха с теория,че тази история би трябвало вече всеки мъж да разбере - никога в брака не трябва да се чака сърцето да направи туп-туп и да спре.

Там също се заеха да доказват пред света, че полтъргайсти няма, че съм зрителна измама и че всъщност нямам право да летя.

Аз обаче я спасих, извиках ху и се появих. Нали съм полтъргайст дух който прави номера. В научните среди настъпи този път пълен смут, прерогативите прехвърлиха на друг институт.

Хората в квартала надушиха скандала и започнаха да гледат Мими с лошо око. Събрание събраха, там я порицаха, казаха й Мими, тежко ти и горко!

Навсякъде в научните среди настъпи смут, веднага за целта се създаде институт. Задачата му беше да докаже пред света, че полтъргайсти няма, че съм зрителна измама и че всъщност нямам право да летя.

Нощно време хърках, в ушите им човърках в леглото им валеше ту сняг, ту дъжд. Ех, колко е добре човекът да умре, да стане полтъргайст дух който прави номера.

Аз обаче не умрях, напротив излетях и станах полтъргайст дух, който прави номера. Започнах да витя из мимината стая, клатех гардероба щом влезеше мъж.

Мими, Мими, Мими,Мими позволи ми да ти бъда полтъргайст и да ти правя номера. Не са необходими повярвай ми Мими научни институти, чиновници, бюра. Мими, Мими, Мими, обичам те Мими! Мими, Мими, не го ли разбра?

Полтъргайст Георги Минчев Когато Мими ме остави сърцето ми направи туп-туп и след това спря. Съседите дойдоха, настъпи суматоха всички закрещяха човекът умря!

трепери и пелтечи Вината не е моя. Ще видим казах моя-твоя, когато ти ударя боя. Намреих адвокати те казаха жена ти е виновна вярно и все пак е жена. Ще те разнася из града, ще плаче пред съда,

Нарече ме звяр, изкара ме женкар, спомана даже нещо и за моите деди. Съдът решение издаде, гардеробът се продаде. Сега живея на квартира и имам шкаф, защото в шкафа мъж не се побира.

Каква история нали, жена ми да ме мами. А онзи там в гардероба, той пък без да се засрами трепери и пелтечи Вината братче, не е моя! Ще видим казах моя-твоя и му ударих боя.

и тяло зажъдняло за слънчеви лъчи Но щом отворих гардероба, тя задсъска със злоба, изблъска ме навън и кресна ти мълчи! Каква история нали, жена ми да ме мами. А онзи там в гардероба, той пък без да се засрами

ще те осъди ще видиш на всяка цена. Ако някой им е светил доводи го за свидетел, но онзи в гардероба юредически няма вина. Животът лошо ме наказа, жена ми се оказа готова на всичко и накрая победи.