Благодаря за хубавите думи и градивната критика. В сивотата на ежедневието все ми се иска да не слагам точка, да не изреждам многословно, да не пояснявам излишно, а да открехна вратата на неизказаното, на недоизреченото, на възможното, на онзи свят, който се крие зад едно просто многоточие. :) Е, май успях да се справя и без многоточие ;) Признавам: не болеше.
Както винаги, преводът е брилянтен. Само една, ама много, много приятелска забележка - няма нужда от тези многоточия преди и след съответния стих. Те само дразнят. Наместо тях, можеш просто да поставяш (ако се налага) запетайка, точка, тире или пък съвсем нищо. Иначе благодаря и за този превод.