Скромният ми опит показва, че колкото и прекрасни черти да има човек, ако не те е привлякъл първоначално, едва ли ще те привлече занапред, колкото и да ти се ще. А човекът, към когото съм имала най-силни чувства, имаше единствени по рода си кофти черти и разбира се бях ок с тях. Любовта, според това, което съм преживявала, не е нещо постоянно и е обяснение на сексуалното привличане, така че да можем по-лесно да изпълняваме биологичната си цел - да създаваме потомство. Поне така предполагам.
а придобиване на социални умения. Едно дете на 9-10 години има глава на раменете, дотолкова, че да общува поне с връстниците си. Имам наблюдението, че немалко деца, родени преди примерно '98, сме били оставени на произвола на съдбата, на фона на сегашните петокласници. Никъде не ме е дебнела мама да ми избърше сополите и пак съм жива и здрава, въпреки че и аз, като нормален човек, съм имала дърпаници с другите. Ако моето дете някога изпадне в подобна ситуация, няма проблеми с психиката си и проб
Ами не мисля че е еднозначно. Както и да подходиш, все ще продължиш да живееш, но просто изборът ти малко или много ще рефлектира бъдещето. Все още не съм майка и не ми се налага да взимам възпитателни решения, но 95% съм сигурна, че няма да преместя детето си от училище, ако причината е конфликти с другите деца, а пък да го затворя да учи вкъщи - никакъв шанс. На мнение съм, че по-важното предназначение на училището не е до такава степен придобиване на знания по физика (макар че и те са важни),
Не ми влиза в работата да давам съвети относно възпитанието на чужди деца, но това е бягане от проблем, който си е константен за живота. Като стане на 40 това момче и изпадне в подобна ситуция, какво ще прави?
И мен това адски много ме дразни. Смятам че направи ли човек чистосърдечно услуга на някого, изобщо не трябва да се стига до мисълта за възмездие или отплата.
Абсолютно съгласна съм, но не мисля че този факт трябва да ни пречи да се изумяваме в какъв страхотен свят живеем, да ни е интересно и все пак да се наслаждаваме на живота, колкото и да е безмислен. Даже това е способно да ме радва.
Една зима преди години, много ми се бяха добоядисвали яйца и споделяйки с баща ми, той ми каза: "Ми какво те спира - боядисвай". Един от най-мъдрите моменти в живота ми.
Много обичам хората - повечето са толкова отдадени на религии, ценности и прочие, а всъщност са посредствени и всички ще умрем. Въпреки това е толкова наивно и отдадено, че чак е симпатично. (H)
