Аз съм атеистка и съм напълно съгласна с теб, асото–1981, ама кво да се прави... Искрено ми се ще да вярвам в нещо, включително в смисъла на живота, което наистина от една страна прави ситуацията наистина адски жалка, но макар и по-приятно, ми се струва още по-жалко да се утешавам с наличието на въображаеми герои, в които няма и малко логика, която да ме накара да допускам, че съществуват. Малко по-реалистично да го бяха измислили, щеше да е по-готино.
:D:D:D като се сетя, че сигурно и аз съм си блъскала главата с такива глупости преди няколко години, ми става смешно и неловко. То не че човек не си блъска главата цял живот с глупости, но сега се замислям колко е незначително.
Владо Пенев е толкова добър, че ме кара от съчувствие и аз да си срежа вените, а Ивайло Захариев от некадърност и сепуко ме предизвиква да си направя...
