VBOX7

разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в

бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов,

която независимо дали ще се случи или не,

променя съзнания,

срива стени,

върши чудо след чудо.

Тази любов

понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие,

понякога те води, а друг път е сляпа,

понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.


Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.

Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ...

знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз

знаеш, че нищо няма да е както преди...

знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...


Това е ИСТИНСКАТА любов

- тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден

- остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.

Остава в погледа и влагата в очите,

остава в сънищата и спомените

- остава едновременно в миналото и бъдещето...

Защото само тя умее това...
За тази любов си струва

всяка саможертва,

всяка възможна или невъзможна цена,

всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване.

Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...


Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби.

Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...


Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им.

Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта.

И вярвам, че любовта ражда любов...


Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане...

Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно.

Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно.

Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа...