Едно момиче срещу мен стоеше...от момче бе сърцето и разбито... но за него още то туптеше..тя обичаше го упроито..през сълзи ми го разказа...че е влюбена до полуда...че за него всичко дава...че не може да го мрази и на чудо се надява..!Попита ме какво да
Съжалявам,за това че неможах да те задържа...че не бях себе си...че неможах да покажа обичта си към теб..че неможах да осъзная какво си бил за мен...Но е вярно че когато загубиш нещо.. чак тогава го оценяваш...Вярно е че те обичам и сега ми липсваш...прос