Съдбата своя не разбирам,
защо когато си отивам,
повикаш ли ме аз се спирам
и пак към тебе вървя идвам сама.
Защо когато теб те няма живота е една измама?
Но щом поискаш да сме двама,
аз пак към тебе вървя, идвам сама.
Не мога да спра да те обичам
1.Още помня всеки миг с теб как вървиш до мен.
Как ме целуваш. Всяка сянка, всеки образ -дим.
Всеки поглед мил ми прилича на тебе.
И не зная как живея, как живея без твойте ръце.
И не мога
