javara
- Кой си ти? - попита го Дяволът...
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
- Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
- Да бъде! Вземи ги!
...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!


Клип | Коментар |
---|---|
А бе и вашите майки да обидят няма да ви е приятно. Друг е въпроса ,че нейната реакция е доста пресилена... |
|
Експеримента е добър защото резултатите са добри. Ще е добре да се правят социални експерименти в България. / доста от нас очакват да са лоши защото българите забелязват и най-малкото и започват да оплюват/ |
|
Ако можеше да ни видиш .... но май е по-добре да не ни виждаш, Апостоле! Ако някой каже ,че Левски е в сърцата ни значи лъже. Ако е наистина е в сърцата ни нямаше да държим толкова дълго така нещата в глад, бедност и мизерия. Прости ни! |
|
Пак сме стигнали до такова отчаяние ,че явно пак ще се молим на руснаците... |
|
(bg) |
|
Rammstein-pussy гледай .... после ми разправяй за порнография крив! |
|
Ако бяха Риана и и онзи дрогирания негър щяхте да хвалите ... ама това са българите ... чуждото се хвали нашето се осмива. ЗАЩО ЛИ!? Защото сме тъпо завистливо племе. В качеството ми на националист го казвам. 100 години назад да погледнем пак същото. |
|
Ретро.... |
|
Българските войници бранеха родината си, а тия нападат другите , окупират ги изпиват им ресурсите и после колко сладко клипче..... жалък манталитет! |
|
А за Гладомора нищо нямаше? |
|
Сега и за Одрин едно! (bg) |
|
Глупав текст. Само на някоя шести клас ще му се изскефи хахаха и с тоя гейски глас.. ужас (headbang) |
|
Къде и кога? |
|
Толкова са луди. Нищо чудно да го е удавил наистина... :D |
|
Няма да пиша за циганите ,че вече ще си получа банана.... България за българите! (bg) |
|
Това с яйцата е отживелица. Тук се метат акота в торбички по Бареков (devil) |
|
Или я има или я няма. В България народа трябва определя правилата ! |
|
Много точен ! |
|
00:54къв е тоя гей :X иначе смях! |
|
(bg) |