javara


- Кой си ти? - попита го Дяволът...
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред
стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...
- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
- Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
- Да бъде! Вземи ги!
...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!




















Инфо
Клип Коментар

За мен е важно че слуша хубава музика на мен рапарите не ми пречат (с такива хора много не съм контактувал но не значи че трябва да ги мразя защото се оличат размъкнато)

На това не мусе вика само стил с традиция (ти не знаеш това от колко години е така) и да ти кажа ни съм с дълга коса ни с кобинки но съм бил така и не виждам къв е проблема да се нервиш на някой как се облича и с ква прическа е няма значение къв е.

ама на края нема разбереш от каде ти е дошло .....кажи защо толкова мразиш металите да не са те ебали или те е яд че слушаме хубава музика или си немаш работа жалък си аре стига си писал простотий аз на музика която не харесвам не слагам коментари

омг лесно е с патлак да ходиш ама що не се биещ без това? честно аммммммм ти не си чувал за честност лъжи колко щеш носа ти е дълъг толкова много че не можеш да му видш края нещастник аре slash немали да те бокира че ми писна да се занимавам с теб?

pedali blqqqh {pp}

sini putki :-D :-D

i az otivam da kufeq mnogo qsno :-) :-D

ЛЕЛе хахаха досраило и се на нея хахаха много злеееее :-D :-D

В този случай тоя не е чалгаджия ,а заблуден рапар който пише на лево и на десно и се мисле за голямата работа като се прави на ганкстер и заплашва със смърт но такъв е живота требва и да има и такива отрепки като него пълна пародия на човек (pp)

Е това е да си взел книжка след 1989г. без грамотност на улицата ето за това стават такива катастрофи жал ми е много за тези хора дето загиват по пътищата но такъв е стандарта на България (смотан)

ама ти чак си го дабавил този клип в любими омг :-D :-D

Леле добре че си слагаш спинозните коментари малко да се рзваселя че ми е скука :-D много те уважам ама толко много че искам от спин да умреш .|.

Е аз отидох жече четтвърти ден не знам каде съм :-) много яко беше.

be6e mnogo dobur koncert pone znam 4e do godina pak 6te doidat :-)

омг те вси4ки са левскари и само се обаждат така е тъпо

много скапан клип и нищо не се разбира :-D

Смешник много ти знае устста педераст скапан е те такива като теб требва много да ги бият да знаеш ама през ануса требва с нажежен прът за майкати ми е жал че те е родила отрепка

се друсаш толко по добре един паразит по малко като теб ще има БГ Много уважавам такива хора като теб защото знам че са си затрили семействата (постигнали са нещо техния живот) уважам ги защото агонизират и квото щеш прави и за тебе има господ спокс

верно си слагаи другаде комнтарите и не заплашваи с писмата си ква си мутра наиш ли колко ме грее кув си ако ще да си племенник на ал капоне през уя ми е познавал си наркомани и дилари ми хуу като познаваш трови се и ти с наркотици колкото повече

много добур концерт беше хубав спомен :-)