VBOX7

влачат
стариците да ги оплачат.

Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.

Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.

Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно ХОРА гази
от тях мира за да опази.

Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.

И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва
когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.

Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.

Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.

Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.

Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори !

„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”

Ето какво пише и Радой Ралин:

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.