доброто ако изобщо може да се нарече такова в тази ситуация е именно това ,че е малък смисъл мозъка е пригоден да се приспособява към собствените си недостатъци като постепенно усъвършенства своите умения при което когато детето е малко е много по-възможно за на пред в живота това да не представлява кой знае каква пречка, но когато човек е възрастен и вече години наред е свикнал да прави всичко с всичките си крайници той много по-трудно би могъл да се приспособи дори в минимален мащаб.
