karti4e

...
- Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
- Зависи къде искаш да отидеш! – отвърна й Котаракът.
- Все ми е едно къде...
- Значи все едно е накъде ще вървиш!
- Ами аз все някъде искам да стигна! – поясни
Алиса.
- О, ти все ще стигнеш някъде – стига да вървиш достатъчно дълго! – заключи Котаракът.
Е, можеш ли да отречеш? Така че Алиса реши да попита нещо друго:
- Що за хора живеят насам?
- Ей натам – махна с дясната си лапа Котаракът – живее Шапкарят. А ей натам – и той махна с лявата си лапа – живее Мартенският заек. И двамата са смахнати.
- Ама аз не искам да ходя при смахнати! – възкликна Алиса.
- Искаш, не искаш – няма как – възрази й Котаракът. Всички тук сме смахнати. Аз, ти...
- Вие пък откъде знаете, че аз съм смахната?!
- Трябва да си – отвърна й Котаракът. – Иначе какво ще търсиш тук?...
Инфо
Клип Коментар

Благодаря!!! (hug)Толкова отдавна търся видео от това тяхно изпълнение...че се бях отчаяла вече...

Малко подрани с поздрава пиленцето, но нищо...Да си жива и здрава, Щураче!Да те обичат до полуда и ти да обичаш до болка!Много късмет ти желая!!!

Обичам този чаровен грозник! Благодаря ти, Лия!

Благодаря, приятелю!Ошо е интересна личност и винаги може да те изненада с нещо...което отначало ти се струва странно, но по-късно установяваш, че е самата същност на нещата...

Бел, задобряваш...Познатата и непозната Африка - готин клип...

Честит рожден ден!Страхотен клип за подарък!!!Много любов, здраве и късмет още дълги, дълги години!

Не е...виж, че направи нов превод...

"Гибель Империи"

Весали, направо се изчервих...Благодаря ти!(hug)

Браво, Ани!Любима песен, която винаги с удоволствие слушам...А снимките ти от България са прекрасни...Гушкам те!

Много си лош!:( Вместо да им я разделиш по равно, си ги оставил да си я крадат един от друг тая краставица...:D Иначе са сладури (wasntme)

Интересна живопис за един незабравим и неповторим творец...Браво, Адашче!

...и много любима песен...Благодаря ти, Жани!

Защо ли днес все по-рядко се срещат дълголетници...може би не е само заради мръсния въздух, лошата храна и стреса...дали пък не се отказахме да живеем?!

Накъде ли?...Сигурно при следващото дете, което се смее щастливо след успешния си скок в локвата...А може пък никога да не си тръгва, нали остава в спомените ни и в оная далечна страна при Питър Пан, Зън-Зън и капитан Хук...

Чашка кафе и за теб, приятелко мила!Тонизиращо начало на днешния слънчев ден!

Ех, Старший...да можеше поне за мъничко да се връщаме в детството...сигурно бихме били доста по-добри един към друг...Благодаря за спомена!

Благодаря, Жани!За музиката, за клипчето, за искрицата нежност...

Раждането на всеки нов ден е най-оптимистичният момент от денонощието...а "твоят изгрев" е изпълнен и с музика...

...быть знаменитым и любимым...большая разница...поверь...Страхотен стих!