karti4e

...
- Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
- Зависи къде искаш да отидеш! – отвърна й Котаракът.
- Все ми е едно къде...
- Значи все едно е накъде ще вървиш!
- Ами аз все някъде искам да стигна! – поясни
Алиса.
- О, ти все ще стигнеш някъде – стига да вървиш достатъчно дълго! – заключи Котаракът.
Е, можеш ли да отречеш? Така че Алиса реши да попита нещо друго:
- Що за хора живеят насам?
- Ей натам – махна с дясната си лапа Котаракът – живее Шапкарят. А ей натам – и той махна с лявата си лапа – живее Мартенският заек. И двамата са смахнати.
- Ама аз не искам да ходя при смахнати! – възкликна Алиса.
- Искаш, не искаш – няма как – възрази й Котаракът. Всички тук сме смахнати. Аз, ти...
- Вие пък откъде знаете, че аз съм смахната?!
- Трябва да си – отвърна й Котаракът. – Иначе какво ще търсиш тук?...
Инфо
Клип Коментар

Браво! Много си се постарала с превода...Красива песен въпреки болката в нея или пък точно заради нея...Благодаря ти, Марги!

Сладурчовци!!!Много е хубаво когато любовта към музиката е запалена в сърчицата им...И да не станат певци, винаги ще обичат музиката - универсалния език, на който се разбираме с всички по света...

Добре е когато се връщаме към корените си...поглеждаме и откриваме в народната памет още недооценени или просто пропуснати бисерчета...

Ето пак се върнах...Много хубав клип...Усмихнете се!!!

...невинна душа, обвита в сълзата на дете...Благодаря ти за тази приказка!

Е, красива е тая Ванеса и това си е...Благодаря, Нади за нежното послание...

Еха, Игорь също можел да пее добре, не само да пише песни...

Честит рожден и от мен, Неизвестний!Страхотен подарък ти е направила нашата приятелка!Бъди благодарен на съдбата за тази обич!

О, в никакъв случай не може да е за нея заглавието - тя е толкова сърцата...че цялата е едно ГОЛЯМО СЪРЦЕ, КОЕТО ПРЕЛИВА ОТ ОБИЧ!!! Гушкам ви и двамата - умеете да се шегувате със себе си и затова ви обичам, приятели!

Горките хора... Уловила си ужаса и страха...

Дани, благодаря ти!!!

Свежо, игриво и мъничко тъжничко...за младостта...Благодаря за поздрава!

Важното е какво последвало... :)

Групата се казваше "Жар" и пее Жан Шейтанов...1985г.

Добре е да се подсещаме за позабравените хубави песни...

Подай ръка за помощ, някой се нуждае от нея точно в този момент...

Батак Дамян Дамянов Още пушек слънцето зачерква. Аз вървя молитвено, на пръсти. Тази е единствената черква, Във която мога да се кръстя.

Хихихи...наистина си е най-подходящата песен за случая...Поздравления!:)

Хммм...интересно, нетрадиционно слово и съвсем искрено...Хареса ми...:)

Странно нещо е тъгата - носи някаква меланхолия, някакво скрито страдание, а песента пак те завладява...Благодаря ти!!!