karti4e

...
- Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?
- Зависи къде искаш да отидеш! – отвърна й Котаракът.
- Все ми е едно къде...
- Значи все едно е накъде ще вървиш!
- Ами аз все някъде искам да стигна! – поясни
Алиса.
- О, ти все ще стигнеш някъде – стига да вървиш достатъчно дълго! – заключи Котаракът.
Е, можеш ли да отречеш? Така че Алиса реши да попита нещо друго:
- Що за хора живеят насам?
- Ей натам – махна с дясната си лапа Котаракът – живее Шапкарят. А ей натам – и той махна с лявата си лапа – живее Мартенският заек. И двамата са смахнати.
- Ама аз не искам да ходя при смахнати! – възкликна Алиса.
- Искаш, не искаш – няма как – възрази й Котаракът. Всички тук сме смахнати. Аз, ти...
- Вие пък откъде знаете, че аз съм смахната?!
- Трябва да си – отвърна й Котаракът. – Иначе какво ще търсиш тук?...
Инфо
Клип Коментар

Ох, приятелю, толкова е хубаво...насладата на ухото се допълва с насладата за окото...прекрасно е...А тъгата - тя е вечна и всепроникваща...Благодаря ти за тази красота!

Както за повечето стойностни филми, така и за този ти трябва не само ум, но и сърце, за да го разбереш и почувстваш...Пазете своя ангел и...го обичайте...

И аз я обичам тази песен - търсете своя или своята...никой друг няма да ви кара да се чувствате различно...така ще ги познаете...

Как няма да е супер - Павел е най-добрият в това отношение...

Те драконите са вълшебни...и затова ги виждат само мечтателите...дано сме винаги сред тях...

Точно като истинската Роксолана - една славянка в двора на султана... И хубава, и умна, и различна - в никое време не е лесно с тези дарове, най-малкото пък тогава... За мен си уловила духа на вечната жена - непримирима, борбена, красива, умна...

А всъщност делничните приказки са толкова хубави...понякога ни се случват и наистина, не само в съня...И нека пустите му дракони да продължават да крепят небето...за да ти разказвам още приказки...

Струните...струните са тези, които носят всички чувства в себе си...те винаги ни ги предават най-лесно...някак естествено...Безкрайно ти благодаря за този клип!

Ами да, всъщност сме си много смахнати, но все пак: усмихнете се!..и когато наистина не знаете къде да отидете, по-добре просто елате на себе си...

Радвам се, че пуховските усмивки намериха своето изражение и в слайдшоу тук... Добре е, че не си ги забравил, приятелю!

Дааа, тъгата има много лица, а този, коята пее тъжната си песен нощем е особена...

Човешките отношения изискват точно толкова грижи колкото отглеждането на едно красиво цвете....Затова - нека в живота ви има букет от приятели...

Разбира се...то идва точно когато не го търсиш и чакаш...но тогава само го дръж и не му давай да си тръгне от теб...

И новите приятели са сред поздравените...Дано се чувстват добре в голямата ни компания...

...страх ме е от празнотата на отсъствието ти...Да се сещате да изразите по-ясно болката си по любимия?...Много благодаря, че ми изпрати тази вечна песен!

Който може си може и това е...Колкото и години да минат, колкото и песни да са изпети...и двамата са страхотни...

И без превод усещаш любовта...и цялата палитра на усещания и чувства...

Болката понякога ни кара да желаем края... Но понякога ни връща в спомена и отново ни кара да се усмихнем на това, което е било...

Едно недооцена наша певица - с великолепен глас, с невероятна техника и с едно огромно сърце...Благодаря ти за тази песен!

И аз го усетих така - имам такъв приятел и точно за него си мислех докато гледах и слушах...Музиката беше необходимото допълнение към тъжните думички, към искренността им...Благодаря ви и на двете!