VBOX7

от съпричастност го спохожда от първите до последните му дни."Когато няма с кого да споделиш и важното, и дребното,си изоставен и нещастен.Тъгата е много странно нещо-ние сме толкова безпомощни пред нея.тя е като прозорец,отварящ се когато му скимне.Стаята изстива,но не можем да направим нищо-само треперим.с всеки изминал път обаче прозореца се отваря все по-малко и по-малко и някои де се питаме какво е станало с него.В живота има моменти,когато някой ти липсва толково много,че ти се иска да можеш да го сграбчиш от сънищата си и да го прегърнеш силно. Когато една врата се затваря,друга се отваря!Но често стоим толкова дълго гледайки затворената,че не виждаме отворената! Мечтай, каквото искаш да мечтаеш; Отиди,къде искаш да отидеш; Опитай да бъдеш този,който наистина си! Защото животът е кратък и често дава само един шанс да направиш някои неща!!!Nemojem da varnem vcherashniq den, nito пък znaem dali utre shte sme mejdu jivite.Taka che sami si pravete izvodite dali trqbva da izpitvame omraza edin kam drug.