Мечтая си да отида във Виена. Никога не съм била там, но има нещо, което ме привлича много към този град. Чувала съм за зоопарка, увеселителния парк, природо-историческия музей, Кулата... сигурно има и други приказни места там. По материалите, които съм чела, гледала... предполагам, че е прекрасно. Надявам се някой ден да ги видя и наживо
така е. почти не се случва да се разплача на филм, но като гледам този и аз така се чувствам. но са сълзи не на безизходица и отчаяние, а по-скоро на надежда. на вяра, че има толкова много обич, доброта и благодарност на света и хора с топли сърца. и че винаги, каквото и да се случи, се намира помощ. нямам повече думи, с които да опиша как ми въздейства тоя филм
za6to e nujno da si protiv ili za dadena poroda? vsi4ki sa jivotinki. edni hora haresvat pove4e nemski ov4arki, drugi predpo4itat drugi porodi... tova e vse edno da kaje6, 4e po-niskite hora sa po-dostoini ot po-visokite, ili da precenqva6 na osnova pari, obrazovanie, vazrast i t.n
нищо не може да се коментира. когато си играеш със здравето на някой, даже доживотен затвор е малко, според мен. може би, ако дори за "леките гаври" се предвиждаше смъртно наказание, без значение дали в страната е практика, биха се вразумили
убиици. винаги съм смятала, че когато "човек" причини подобно нещо на друг човек, заслужава същото да му се случи и на него. може би звуча жестоко, но това е велик Божи закон - не прави на другите това, което не би искал на теб да направят
Подобен филм не съм гледала, всяка сцена е символ и смисъл.В крайна сметка всичко си идва на мястото. лошото заема своето място и доброто получава отплата. каквото преследваш, това те стига. малко е успокояващо да вярва човек, че всичко е за добро