клипът е хубав - с чудесно подбрани снимки, със смислен и мъдър текст, но за съжаление истински се замисляме кой и дали ни обича като нямаме такъв човек в живота си. ако сме обичани, го усещаме и без да ни го казват
... един вид повтаряме си думите от клипа, за да се успокоим, но те не могат да вдигнат небето, стоварило се върху нас, нито да залепят наново разбитото сърце.
снощи го гледах по ТВ. много силен филм. въпреки че акцентът не беше върху влюбването между двамата, тяхната любов бе водеща и въздействаше от всяка сцена. много ми хареса историята, хареса ми това, че ме накара да се замисля. поразително е как...
въпреки развитието на човечеството, хората продължават да използват подобни оправдания за гибелта на връзките си. вярваме си, че е "сложно" или "невъзможно" само за да не признаем единствената причина един човек да не е с друг - колкот
обичаме, не се получава, ако силата е само от едната страна. ако е взаимно, хората са заедно. ако обича само единия от двамата - слагат клеймо "невъзможно" и се отказват
много хубаво клипче. браво. има много, страшно много добри хора. за щастие човечността, отзивчивостта, състраданието не са отживелица. един жест, нещо дребно макар може да покаже на непознат, че не е съвсем сам на света и да стопли деня му.
не отричам, че има много последователи, но на мен лично не ми вдъхва никакво доверие този човек. не мога да приема него като личност, излъчване - не коментирам идеологията му, той самият не изглежда искрен и като да следва принципите, на които учи