Тази вечер си играх малко с кучето на позната, алабай - бяло с едно кафяво ухо. Сега е уникално чаровниче, дебеличко, игриво, пухкаво, не ми се тръгваше от при него. На 50 дни е, а ми се стори много тежко. Лапките му са ми колкото ръцете. :) Като гледам колко още има да расте душицата
да, и на мен ми направи впечатление, че липсва. ако е лека, показва, че другия го е грижа и имаме значение за него, но всичко над умереното съсипва отношенията
една позната има хъски, което ако не го настъпиш, няма да ти обърне внимание. като цяло клипчето просто изрежда породи - не знам какъв човек трябва да си, за да кажеш, че немската овчарка е агресивна, чао чаото също...
То това за всяко куче важи. Характерът му зависи от начина, по който се отглежда, собственика, какво е преживяло и т.н. Като гледам клипчето, се чудя докога хората ще се месим в работата на природата и ще ни се разминава...
Не всичко в живота завършва с щастлив край. Това е един от най-силните и дълбоки филми, които съм гледала. Мислих за него дни след финалните надписи. Сюжетът изглежда малко клиширан, но затова е актуален. Сама за себе си открих поуки, но най-важното не е ли, че обичта и подкрепата на родителите могат да неутрализират всяко зло?
Страхотен филм, невероятна атмосфера. Всеки детайл от дрехата на второстепенния актьор до последната нота от музиката е изпипан и въздейства! Обожавам този филм, гледала съм го не знам колко пъти вече.
Тази е чудесна, както всички негови. Скоро попаднах на една съвсем нова - в бяло на фона на необятен чист плаж. Не успях да видя името на песента, но беше страхотна.
хах, то не е много за смях, ама :) бабата с пуканките е супер невъзмутимо създание :D а момичето с миксера ми е ясно как се чувства. Като малка си хванах така косата и трябваше да минат години, докато ми стана еднакво гъста от двете страни