Закъснели обещания са очите на нощта.
Ти мълчиш като признание,
в дъжда си тръгва любовта…
Търсиш думи за сбогуване,
а от думи няма нужда.
За последно се целуваме
и ти си тръгваш друга - вече чужда.
Нощта си отива - по-красива от преди.
Притихнала, щастливо ме докосваш нежно ти,
очите ти греят, напоени със любов,
осъмваш до мене и светът е вече нов!
Има те любов, срещнах те, ти дойде!
Знаеш ли колко отдавна