Които със смъртта се сприятеляват,
с цигара в устните си падат.
И в лудостта им със мечти дарени -
винаги се смеят,винаги се смят,
винаги се смеят,винаги засмени.
Нашата безумна младост - път от Солун до Атина.
Под наем пак живея, а заедно издигнахме цял град.
Паднах, за да те сънувам във килим от липов цвят.
И видях как мрака сменя светлина, и пурпур раковина