И пътят ни да стане общ.Да ни събира и разделяотново всяка нова нощ....Мълчат дърветата бездомни.Дали си още в този град?Попитах и снега – не помни.Снегът е много, много млад.
Познавамтишината на звездите и на морето.И тишината на града в отмора.И тишината, във коятомъж стои до своята изгора.И тишината, във коятосамо музиката има подходяща дума.
Коба е възхитенПоздравления мили момичета магьосници.Много добре подбрана музика!Аплаузи за чудесният стих!Благодаря Ви че това бижу достигна и до менНе спирайте!Тъкмо музите са с вас!!!
Макар,че вятърът довява есентав мечтите розови все още си живее!Великолепни слайдове,добра работа с програматаи една нежност,която лъха от всеки стих...Коба е възхитен,благодаря!
