krasiv_spomen
/>
الله العفو الاحد الأخر البر الباقي الغفار الحق الوهاب
ذو
الجلال و الإكرام ♥ღ
Да си осъден на любов – присъда тежка,
Вердиктът: „До живот – във вечноста“
Играта все завършва с бита пешка -
в деветото поле – на самота!
Върховен обвинител е – сърцето,
защитникът – един живот – разбит!
Осъден е – нещастникът Джепето -
създал от пън – най-тъжния гамбит!
А любовта – дете на сръчни пръсти -
с най – чистата наивност на света,
е разпната – и в болка се прекръсти –
матирана - след майсторска игра!
На ешафода е душата – тя кърви,
над нея гилотината – разруха,
картонените кули – мъртви дни,
палачът на любов – е кукла – глуха!
По-добре малко нещо отколкото голямо нищо !!!
Успехът има "Хиляди бащи",ама провалът е сираче......
Животът пречупва най-силните, поставяйки ги на колене, за да докажат, че могат да се изправят... Слабите не ги закача - те са на колене цял живот..
Вълкът никога не изоставя своята любима вълчица заради достъпни кучки!
Моля никой да не ме добавя в приятели
Всеки човек може да сгреши, но да упорства в грешката си, може само глупавият. - Цицерон
Който иска на старини да бъде млад, трябва на младини да бъде стар. - Чешка пословица
Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което не можеш да стигнеш. - М. Горки
Който не иска, когато може, няма да може, когато иска. - Сръбска пословица
Клеветникът за 1 час ще ви създаде работа за месец. - Арабска пословица
Adam dediğin iki bayanın arasında kalıyorsa, Biri eşi, diğeri de kızı olmalıdır...
ما جعل من ذلك، لا يمكن لأحد تجعلك تفعل
Във всеки от нас живеят два вълка -
Добър и лош...
Но надделява този,който храниш!
Сандъкът на Нури бей
Нури Бей бил мъдър и уважаван мъж,
Той имал за съпруга жена,много по-млада от него.
Една вечер,когато се прибрал вкъщи,
го посрещнал най-преданият му слуга и казал:
- Вашата съпруга, нашата господарка, се държи подозрително. Тя взе в покоите си една голяма ракла, която принадлежеше на баба ви, и която е достатъчно широка да побере мъж. Раклата трябвало да съдържа само няколко древни бродерии. Убеден съм, че сега в нея има много повече. Жена ви не позволява и на мен, най-стария ви служител, да надзърна в нея. Нури отишъл в стаята на жена си и я намерил да седи тъжно край един масивен дървен сандък.
- Ще ми покажеш ли какво има в раклата? -попитал той. - Заради подозренията на един слуга или защото ти не ми вярваш? - Няма ли да е по-лесно просто да я отворим, без да се замисляме за подтекста? - попитал Нури. - Не мисля, че е възможно. - Заключена ли е? -Да. - Къде е ключът? Тя го показала. - Уволни слугата и ще ти го дам. Слугата бил уволнен. Жената му подала ключа и се отдръпнала, очевидно разтревожена. Нури Бей мислил дълго. Накрая повикал четирима градинари от имението си. През нощта те отнесли неотворената ракла надалеч и я заровили. Случаят не бил споменат повече..
ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер
Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.
СПОКОЙНА НОЩ
Благодаря на Аллах за Днес!
За всеки ден, във който дишам.
За туй, че пазиш Ти нощес
духът ми жив. За да напиша,
че всяко Днес е Твоят Дар.
А всяко утре е награда.
Че всеки сам е господар,
в живота си гради преграда.
Че рамки слагаме безчет,
на мисли, действия и думи.
Че този стих и тоз куплет,
ще минат пътища и друми.
Ще стигнат точно на мига
до тези, дето го очакват.
По план от тяхната Звезда
и после някои заплакват.
Пречистват сълзите едва,
отмиват болката и утре,
но всъщност само Любовтати
душата ми лекува вътре.
ذو
الجلال و الإكرام ♥ღ
Да си осъден на любов – присъда тежка,
Вердиктът: „До живот – във вечноста“
Играта все завършва с бита пешка -
в деветото поле – на самота!
Върховен обвинител е – сърцето,
защитникът – един живот – разбит!
Осъден е – нещастникът Джепето -
създал от пън – най-тъжния гамбит!
А любовта – дете на сръчни пръсти -
с най – чистата наивност на света,
е разпната – и в болка се прекръсти –
матирана - след майсторска игра!
На ешафода е душата – тя кърви,
над нея гилотината – разруха,
картонените кули – мъртви дни,
палачът на любов – е кукла – глуха!
По-добре малко нещо отколкото голямо нищо !!!
Успехът има "Хиляди бащи",ама провалът е сираче......
Животът пречупва най-силните, поставяйки ги на колене, за да докажат, че могат да се изправят... Слабите не ги закача - те са на колене цял живот..
Вълкът никога не изоставя своята любима вълчица заради достъпни кучки!
Моля никой да не ме добавя в приятели
Всеки човек може да сгреши, но да упорства в грешката си, може само глупавият. - Цицерон
Който иска на старини да бъде млад, трябва на младини да бъде стар. - Чешка пословица
Трябва да живееш винаги влюбен в нещо, което не можеш да стигнеш. - М. Горки
Който не иска, когато може, няма да може, когато иска. - Сръбска пословица
Клеветникът за 1 час ще ви създаде работа за месец. - Арабска пословица
Adam dediğin iki bayanın arasında kalıyorsa, Biri eşi, diğeri de kızı olmalıdır...
ما جعل من ذلك، لا يمكن لأحد تجعلك تفعل
Във всеки от нас живеят два вълка -
Добър и лош...
Но надделява този,който храниш!
Сандъкът на Нури бей
Нури Бей бил мъдър и уважаван мъж,
Той имал за съпруга жена,много по-млада от него.
Една вечер,когато се прибрал вкъщи,
го посрещнал най-преданият му слуга и казал:
- Вашата съпруга, нашата господарка, се държи подозрително. Тя взе в покоите си една голяма ракла, която принадлежеше на баба ви, и която е достатъчно широка да побере мъж. Раклата трябвало да съдържа само няколко древни бродерии. Убеден съм, че сега в нея има много повече. Жена ви не позволява и на мен, най-стария ви служител, да надзърна в нея. Нури отишъл в стаята на жена си и я намерил да седи тъжно край един масивен дървен сандък.
- Ще ми покажеш ли какво има в раклата? -попитал той. - Заради подозренията на един слуга или защото ти не ми вярваш? - Няма ли да е по-лесно просто да я отворим, без да се замисляме за подтекста? - попитал Нури. - Не мисля, че е възможно. - Заключена ли е? -Да. - Къде е ключът? Тя го показала. - Уволни слугата и ще ти го дам. Слугата бил уволнен. Жената му подала ключа и се отдръпнала, очевидно разтревожена. Нури Бей мислил дълго. Накрая повикал четирима градинари от имението си. През нощта те отнесли неотворената ракла надалеч и я заровили. Случаят не бил споменат повече..
ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер
Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.
СПОКОЙНА НОЩ
Благодаря на Аллах за Днес!
За всеки ден, във който дишам.
За туй, че пазиш Ти нощес
духът ми жив. За да напиша,
че всяко Днес е Твоят Дар.
А всяко утре е награда.
Че всеки сам е господар,
в живота си гради преграда.
Че рамки слагаме безчет,
на мисли, действия и думи.
Че този стих и тоз куплет,
ще минат пътища и друми.
Ще стигнат точно на мига
до тези, дето го очакват.
По план от тяхната Звезда
и после някои заплакват.
Пречистват сълзите едва,
отмиват болката и утре,
но всъщност само Любовтати
душата ми лекува вътре.
Следвай
31
