krisi0304
– Не се страхувай – прошепнах. – Ние си принадлежим.
Истината на собствените ми думи внезапно ме зашемети. Този миг бе толкова съвършен, толкова истински, че нямаше място за съмнение.
Ръцете му се обвиха около мен, притеглиха ме към него. Лято и Зима. Имах чувството, че всяко нервно окончание в тялото ми е оголена жица.
– Завинаги – съгласи се той и нежно ме придърпа към дълбокото.
Следвай
1
