Няма ли край тази куха картина?
Кой изрисува с усмивка плача?
Кой накара светът да проклина
тази красива,дивна земя?
Кой си играе така с цветовете,
отнел им даже последна искра?
Кой ни отне тъй внезапно крилете?
Когато думите не са родени още,когато образите им се носят като ято птици в есенно небе,когато целите сме в плен на онзи неизказан, див копнеж като роса след дълга, страстна нощ на цветни сънища,преди да се роди значението на нещата,преди да разбереш