Оставих дъжда да вали, за да измие сълзите ми!
Оставих го да изпълва душата ми и да удави страховете ми!
Оставих го да разруши стените за новото, новото слънце!
Пристига новият ден!
Искам да изкрещя,
но гласът на душата
пее тихо, едва
Аз те обичам!
Искам да изкрещя;
но таз вечер не мога,
във сълзите давят се мойте слова
Аз пея, завладян от тъга,
тази нощ в музика ще превърна!
Аз пея, и за теб любовта,
тази нощ ще превърна в поема,
в носталгична сълза
се превръща гласът ми без време!
Не, не питам защо,
защо отиде си от мене;
Ще приема,
туй, което решиш!
Аз те обичам!