това е логиката на българина- да се радва на мутрите и да ги уважава, а да не зачита успелите хора, благодарение на знанието и възможностите си.. СРАМ!
спрете да бетонирате и замърсявате, замислете се да правите нещо всеки ден за Земята, а не веднъж на година, защото това не е нищо повече от замазване на положението
жалки сте и вие прасета, ама няма кой да ви каже, радвате се така, все едно сте шампиони, а дали ще сте и на трето не се знае. Биете ни 3 пъти, пак сме повече от вас и ви надвикваме. Правете си изводите
"Дръжте се, момчета! Аз немога вече. Вие сте бъдещето..."Нищо не му отговорих, защото се разтреперих и блокирах. Направо ми се насълзиха очите зверски. Този човек, който е видял и усетил всичко в тежкия си живот, едно време изпитвал радост от този отбор, днес плаче, заради него. Сигурен съм, за съжаление, че има много такива хора, както каза търговище. От това най-много ме боли.
Никога няма да забравя този ден! Не заради смешната загуба от червените мишки или заради лиглите в сини фланелки. Няма да го забравя, заради това, което видях на излизане от сектор "Б".Човек на видима възраст около 70-80 год. (наистина не прекалявам, трудно се предвижваше, а беше сам очевидно), с бастун върви и плаче със сълзи и глас. Помислих си, че му е станало лошо нещо или де да знам, някакъв проблем има. Попитах го какво има, а думите, които каза през сълзи, никога няма да забравя: