levski_sinqta_lavina
В момент, в който България спи, будни левскари от цялата страна доказаха, че една столетна идея е още жива!
Кампанията „Левски докрай” има за цел не просто популяризирането на футболния клуб и стадионната култура, както и не просто масовото
Кампанията „Левски докрай” има за цел не просто популяризирането на футболния клуб и стадионната култура, както и не просто масовото
връщане на „сините” привърженици по трибуните.
Прокарваме призива ни за участието на всеки съмишленик в общото дело, успоредно с удовлетворението от постигнатото до момента.
Въпреки черногледството и песимизма, въпреки вътрешните противоречия и въпреки враговете ни, не спряхме да надграждаме в крак с времето. Чрез всеобщи усилия осъществихме постижения, които ще останат след нас и които няма как да ни бъдат отнети!
За последните няколко години:
- Върнахме истинската емблема
- Организирахме хореографии, за които само мечтаехме
- Сътворихме страхотни пирошоута
- Показахме предаността си към своите легенди
- Изградихме новия стар Сектор „Б“ със стари ценности и модерна визия.
От дотук казаното трябва да става ясно, че имаме само един път пред себе си.
Той в никакъв случай не е и няма да бъде отстъпление от извоюваните позиции.
Немислимо е и да се тъпче на едно място.
Съдбата ни е отредила всички заедно да вдигаме летвата все по-високо.
Защото имаме завет за пазене!
Защото времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме!
Връщаме се по стадионите! Този път всички!
Само ние сме способни да променим българския футбол, защото от нас започва всичко!
Подкрепяй Левски докрай, винаги и навсякъде!
Огромни благодарности за ползотворния труд на всички включили се в кампанията: най-вече на момчетата от „Синя Хунта, успешно доказващи се в сектора, на момчетата от „Хаджи Димитър Бойс“, на момчетата от „Южна Дивизия“, на момчетата от „София-Запад“, на всички неспящи левскари от Плевен, Велико Търново, Пазарджик, Асеновград и най- вече на всички истински левскари, които не членуват във фракции, но се включиха активно в кампанията! Само уважение и за музикантите, които предоставиха студиото си за аудио записите, те си знаят кои са.
Длъжни сме да продължим с добрата работа, защото ние сме Левски!
Само Сините!”
Загуба на точки, победа на духа!
Четвъртък вечер. Мачът Левски – Лил тъкмо е завършил. Завършил е драматично, с автогол на едно момче от Казанлък. Иво Иванов. Левскарите са изпопадали на терена. Тъжно им е. Гадно им е. Плачат. Най-много плаче Иво. В момент на афект определена част от публиката е готова да прожектира филма „Момчето си отива”. Изведнъж сектор А започва да скандира „Иво, Иво!”, призивът се поема от целия стадион. Публиката изпълни отново стадиона, подкрепи отбора си, радва се, ядосва се, а накрая постъпи по възможно най-човешкия начин. Вдигна на крака (и в буквалния смисъл) съгрешилия Иво и му вля нови сили. Да, Иво сигурно не е някакъв суперкласен централен защитник, но е сигурно и друго – Иво ще изхаби и последната си капка пот, но ще се опита да докаже, че заслужава своето място на „Герена”. Че грешката му е била случайна и че момчето, дошло от Стара Загора, заслужава друга съдба. Знам, че всичко това ви звучи прекалено клиширано, но колкото и банално да звучат именно клишетата и заучените фрази понякога са най-вярни. „Признатият грях” на Иво е наистина „половин грях”, доказаха го хилядите, които започнаха да викат „Иво, Иво”, защото както се казва – „ не е важно колко хора има по света, а колко човеци”. Вчера стадион Георги Аспарухов не бе изпълнен от левскари, от сини фенове, от ултраси, а от човеци, които постъпиха по възможно най-човешкия начин – лесно е да закопаеш този, който е направил грешка, да го съсипеш, да му теглиш една майна, псувня, да го пратиш по дяволите. Трудно е да му подадеш ръка, да го издърпаш от блатото. Снощи на „Герена” десетките хиляди извадиха Иво от калта, от хулите, които при обратния сценарий щяха да го залеят. И не знам защо имам чувството, че той ще й се отблагодари заради дадения шанс и ще направи наистина всичко по силите си, за да го стори. Може и да не стане, може би Иво ще направи още грешки и ще си замине немил-недраг от стадион „Георги Аспарухов”, но на „синия” стадион ще остане споменът за онази човешка постъпка на привържениците.
Винаги ще се намерят и тези, за които сълзите на Иво са просто параван. „Тоя пък кво се прави, че му пука като плаче. Дреме му на шапката..” Не е вярно. Ако има нещо, от което може да се разбере, че човек е искрен, то това са сълзите. От радост или от мъка – няма значение. Сълзите олицетворяват целия спектър от емоции, които може да изживее един човек. Човек като Иво. Човек като всеки от онези, които викаха: „Иво, Иво”.
Истинските фенове
Не е имало човек свързан по някакъв начин с Левски, който да не е бил съкрушен от нещастно изпуснатата победа срещу Лил. Именно такива моменти обаче показват разлика между синия клуб и голяма част от другите български отбори.
Въпреки, неприятна серия от загуби и особено позорната игра срещу Локомотив в последния кръг, стадионът беше пълен, защото сините фенове са показали, че не забравят доброто и няколко поредни слаби мача не могат да заличат магическите мигове, които преживяха с любимците си през този сезон. Така беше и когато героите на разказвача на приказки Мъри Стоилов се мъчиха през ужасяващия сезон 2007/08. Тогава противно на клишето, че привържениците подкрепяли отбора само във важните мачове и когато вървял добре, внушителна бройка застана твърдо зад отбора и оставката на треньора не бе поискана нито веднъж, въпреки огормното изоставане. Дори с право бе потърсена сметка на Тодор Батков, когато направи грубата грешка, да изгони разказвача и да върне отбора с 3 години назад, но
това е друга тема.
На една от последните тренировки преди срещата с Лил, се събраха повече фенове, отколкото ЦСКА напоследък има в официалните мачове и издигнаха един изключително силен транспарант "Не играйте за точки, играйте за Левски". Впрочем сините привърженици винаги са се отличавали с изключително мъдри писания по стадионите. Характерно за публиката е, че винаги е показвала и социална ангажираност. Последният пример за това беше, че българската наука и образование бяха защитени със специално подготвен плакат и това е изключително достойно във време когато тази тема е актуална и натрива носовете на тези които смятат, че хората които ходят по стадионите са простаци и мислят само как да се сбият.
В четвъртък вече футболистите в сини екипи наистина не играха за точки, а играха за Левски. Неоспорим факт, е че Левски стоя по-добре от Лил на терена и заслужаваше победата, игра със сърце и нямаше нито един играч, който не е завладян от тръпката, независимо дали е юноша на клуба и от каква народност е. Това е важно за ИСТИНСКИТЕ фенове на отбора, за тях няма значение, че някой папагал на другия ден ще напише, че Лил бил играл с резервите или пък че турнира Лига Европа не бил от значение за тях (това упорито клише е тиражирано абсолютно винаги, когато Левски постигне голяма победа, въпреки своята абсурдност, тъй като не може един отбор със зъби и нокти да се бори да влезе в евротурнирите, а накрая да "отпише" турнира, независимо от коя страна е), както и че чужденците играели само за пари.
ИСТИНСКИТЕ фенове са тези, които скандираха "Иво, Иво", така както пееха с цяло гърло при 0:1 от Тампере в 89-тата минута през 2007. ИСТИНСКИТЕ фенове на Левски няма да наричат Иво Иванов с обиден прякор и да го нарочат, няма да обявят Ясен Петров за несъстоятелен, заради това че е направил смяна, която се прави при 80% от треньорите по целия свят в такъв момент. Те няма да отрежат гредите или да тръгнат по акъла на някой самозван водач, защото са му спрели финансовата инжекция от 3000 евро на месец.
Чест прави и на треньора Ясен Петров, който не си изми ръцете с един футболист, както направи един негов червен колега при подобен случай преди години. Чест прави и на всички футболисти, че намериха сили да излязат пред камерите и да защитят своя съотборник, а не да подминат журналистите и да се качат в автобуса, както правят след неуспешен мач на "Армията" (извинявам се на "Васил Левски").
ИСТИНСКИТЕ фенове си тръгнаха от "Георги Аспарухов" със сълзи на очите, но доволни от отбора и знаейки, че за нелепия изравнителен гол не е виновен нито Акалски, нито Иво Иванов, нито Гонзо, нито сегашния треньор, нито предишния треньор, а една ужасна случайност. В четвъртък Левски изигра четвърти пореден спиращ дъха мач на своя стадион в Лига Европа и именно това е важно, а не разни точки, варианти за класиране и други статистически данни. Това всъшност е най-важното за ИСТИНСКИТЕ фенове на Левски.
Прокарваме призива ни за участието на всеки съмишленик в общото дело, успоредно с удовлетворението от постигнатото до момента.
Въпреки черногледството и песимизма, въпреки вътрешните противоречия и въпреки враговете ни, не спряхме да надграждаме в крак с времето. Чрез всеобщи усилия осъществихме постижения, които ще останат след нас и които няма как да ни бъдат отнети!
За последните няколко години:
- Върнахме истинската емблема
- Организирахме хореографии, за които само мечтаехме
- Сътворихме страхотни пирошоута
- Показахме предаността си към своите легенди
- Изградихме новия стар Сектор „Б“ със стари ценности и модерна визия.
От дотук казаното трябва да става ясно, че имаме само един път пред себе си.
Той в никакъв случай не е и няма да бъде отстъпление от извоюваните позиции.
Немислимо е и да се тъпче на едно място.
Съдбата ни е отредила всички заедно да вдигаме летвата все по-високо.
Защото имаме завет за пазене!
Защото времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме!
Връщаме се по стадионите! Този път всички!
Само ние сме способни да променим българския футбол, защото от нас започва всичко!
Подкрепяй Левски докрай, винаги и навсякъде!
Огромни благодарности за ползотворния труд на всички включили се в кампанията: най-вече на момчетата от „Синя Хунта, успешно доказващи се в сектора, на момчетата от „Хаджи Димитър Бойс“, на момчетата от „Южна Дивизия“, на момчетата от „София-Запад“, на всички неспящи левскари от Плевен, Велико Търново, Пазарджик, Асеновград и най- вече на всички истински левскари, които не членуват във фракции, но се включиха активно в кампанията! Само уважение и за музикантите, които предоставиха студиото си за аудио записите, те си знаят кои са.
Длъжни сме да продължим с добрата работа, защото ние сме Левски!
Само Сините!”
Загуба на точки, победа на духа!
Четвъртък вечер. Мачът Левски – Лил тъкмо е завършил. Завършил е драматично, с автогол на едно момче от Казанлък. Иво Иванов. Левскарите са изпопадали на терена. Тъжно им е. Гадно им е. Плачат. Най-много плаче Иво. В момент на афект определена част от публиката е готова да прожектира филма „Момчето си отива”. Изведнъж сектор А започва да скандира „Иво, Иво!”, призивът се поема от целия стадион. Публиката изпълни отново стадиона, подкрепи отбора си, радва се, ядосва се, а накрая постъпи по възможно най-човешкия начин. Вдигна на крака (и в буквалния смисъл) съгрешилия Иво и му вля нови сили. Да, Иво сигурно не е някакъв суперкласен централен защитник, но е сигурно и друго – Иво ще изхаби и последната си капка пот, но ще се опита да докаже, че заслужава своето място на „Герена”. Че грешката му е била случайна и че момчето, дошло от Стара Загора, заслужава друга съдба. Знам, че всичко това ви звучи прекалено клиширано, но колкото и банално да звучат именно клишетата и заучените фрази понякога са най-вярни. „Признатият грях” на Иво е наистина „половин грях”, доказаха го хилядите, които започнаха да викат „Иво, Иво”, защото както се казва – „ не е важно колко хора има по света, а колко човеци”. Вчера стадион Георги Аспарухов не бе изпълнен от левскари, от сини фенове, от ултраси, а от човеци, които постъпиха по възможно най-човешкия начин – лесно е да закопаеш този, който е направил грешка, да го съсипеш, да му теглиш една майна, псувня, да го пратиш по дяволите. Трудно е да му подадеш ръка, да го издърпаш от блатото. Снощи на „Герена” десетките хиляди извадиха Иво от калта, от хулите, които при обратния сценарий щяха да го залеят. И не знам защо имам чувството, че той ще й се отблагодари заради дадения шанс и ще направи наистина всичко по силите си, за да го стори. Може и да не стане, може би Иво ще направи още грешки и ще си замине немил-недраг от стадион „Георги Аспарухов”, но на „синия” стадион ще остане споменът за онази човешка постъпка на привържениците.
Винаги ще се намерят и тези, за които сълзите на Иво са просто параван. „Тоя пък кво се прави, че му пука като плаче. Дреме му на шапката..” Не е вярно. Ако има нещо, от което може да се разбере, че човек е искрен, то това са сълзите. От радост или от мъка – няма значение. Сълзите олицетворяват целия спектър от емоции, които може да изживее един човек. Човек като Иво. Човек като всеки от онези, които викаха: „Иво, Иво”.
Истинските фенове
Не е имало човек свързан по някакъв начин с Левски, който да не е бил съкрушен от нещастно изпуснатата победа срещу Лил. Именно такива моменти обаче показват разлика между синия клуб и голяма част от другите български отбори.
Въпреки, неприятна серия от загуби и особено позорната игра срещу Локомотив в последния кръг, стадионът беше пълен, защото сините фенове са показали, че не забравят доброто и няколко поредни слаби мача не могат да заличат магическите мигове, които преживяха с любимците си през този сезон. Така беше и когато героите на разказвача на приказки Мъри Стоилов се мъчиха през ужасяващия сезон 2007/08. Тогава противно на клишето, че привържениците подкрепяли отбора само във важните мачове и когато вървял добре, внушителна бройка застана твърдо зад отбора и оставката на треньора не бе поискана нито веднъж, въпреки огормното изоставане. Дори с право бе потърсена сметка на Тодор Батков, когато направи грубата грешка, да изгони разказвача и да върне отбора с 3 години назад, но
това е друга тема.
На една от последните тренировки преди срещата с Лил, се събраха повече фенове, отколкото ЦСКА напоследък има в официалните мачове и издигнаха един изключително силен транспарант "Не играйте за точки, играйте за Левски". Впрочем сините привърженици винаги са се отличавали с изключително мъдри писания по стадионите. Характерно за публиката е, че винаги е показвала и социална ангажираност. Последният пример за това беше, че българската наука и образование бяха защитени със специално подготвен плакат и това е изключително достойно във време когато тази тема е актуална и натрива носовете на тези които смятат, че хората които ходят по стадионите са простаци и мислят само как да се сбият.
В четвъртък вече футболистите в сини екипи наистина не играха за точки, а играха за Левски. Неоспорим факт, е че Левски стоя по-добре от Лил на терена и заслужаваше победата, игра със сърце и нямаше нито един играч, който не е завладян от тръпката, независимо дали е юноша на клуба и от каква народност е. Това е важно за ИСТИНСКИТЕ фенове на отбора, за тях няма значение, че някой папагал на другия ден ще напише, че Лил бил играл с резервите или пък че турнира Лига Европа не бил от значение за тях (това упорито клише е тиражирано абсолютно винаги, когато Левски постигне голяма победа, въпреки своята абсурдност, тъй като не може един отбор със зъби и нокти да се бори да влезе в евротурнирите, а накрая да "отпише" турнира, независимо от коя страна е), както и че чужденците играели само за пари.
ИСТИНСКИТЕ фенове са тези, които скандираха "Иво, Иво", така както пееха с цяло гърло при 0:1 от Тампере в 89-тата минута през 2007. ИСТИНСКИТЕ фенове на Левски няма да наричат Иво Иванов с обиден прякор и да го нарочат, няма да обявят Ясен Петров за несъстоятелен, заради това че е направил смяна, която се прави при 80% от треньорите по целия свят в такъв момент. Те няма да отрежат гредите или да тръгнат по акъла на някой самозван водач, защото са му спрели финансовата инжекция от 3000 евро на месец.
Чест прави и на треньора Ясен Петров, който не си изми ръцете с един футболист, както направи един негов червен колега при подобен случай преди години. Чест прави и на всички футболисти, че намериха сили да излязат пред камерите и да защитят своя съотборник, а не да подминат журналистите и да се качат в автобуса, както правят след неуспешен мач на "Армията" (извинявам се на "Васил Левски").
ИСТИНСКИТЕ фенове си тръгнаха от "Георги Аспарухов" със сълзи на очите, но доволни от отбора и знаейки, че за нелепия изравнителен гол не е виновен нито Акалски, нито Иво Иванов, нито Гонзо, нито сегашния треньор, нито предишния треньор, а една ужасна случайност. В четвъртък Левски изигра четвърти пореден спиращ дъха мач на своя стадион в Лига Европа и именно това е важно, а не разни точки, варианти за класиране и други статистически данни. Това всъшност е най-важното за ИСТИНСКИТЕ фенове на Левски.
Следвай
0
