levski_spartak
УЛТРАСИТЕ СА ВИНОВНИ!
...виновни, че съществуват; виновни, че мислят; виновни, че живеят свободно в свят на роби; виновни, че обичат безусловно; виновни, че не се продават на съвременния футбол; виновни, че казват истината;
...виновни, че съществуват; виновни, че мислят; виновни, че живеят свободно в свят на роби; виновни, че обичат безусловно; виновни, че не се продават на съвременния футбол; виновни, че казват истината;
виновни, че подкрепят цветовете и отказват облаги и компромиси; виновни, че вярват; виновни, че нямат шефове; виновни, че не купуват клуба; виновни, че се осмеляват да вярват; виновни, че служат на една идея; виновни, че се връщат от стадиона без глас; виновни, че ходят по гостувания; виновни, че не искат да бъдат купени; виновни, че смятат приятелството за най-висша ценност; виновни, че не са страхливци; виновни, че имат свое мнение в свят на конформисти; виновни, че все още знаят да мечтаят; виновни, че поддържат знамето, клуба и цветовете, а не играчите; гордо виновни, че никога не са одобрявани...
виновни, че живеят като ултраси, завинаги!
--------------------------------------------------------------------------------
Какво означава да си ултрас?
Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УЛТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна....
--------------------------------------------------------------------------------
За „недобрите фенове”
Често по телевизията говорят за тях с едва сривано презрение, искрено недоумение и в най – добрия случай - снизхождение. Интелектуалците и изтънчените почитатели на културните мероприятия ги „ласкаят” с думички от сорта: „профани”, „олигофрени”, „деграданти”, „инфантили”, „катили”, „деструктивни елементи”, „изверги”, „маймуни”, „стадо” и други подобни като за безобидни се считат определения в стил „тъпанар”. Вероятно и ти немалко пъти си ги гледал докато чупят седалки и си ги псувал, без да помислиш какво се крие зад шала или качулката, пренебрегвайки факта, че те са навсякъде със своя отбор, надсмели се на природните и социални условия, рискували всичко и раздали себе си, докато ти си седиш удобно на дивана вкъщи и похапваш чипс, верен на принципа „Моят дом е моята крепост”. Не че правиш нещо ненормално, нещо нерационално (всъщност точно рационалността ти пречи да погледнеш извън себе си, ама нейсе), против общо приетия морал. В това си занимание не си сам. На своя страна имаш по – голямата част от българите и още по – солидна част от световното човечество.
И точно тука, мой, е разковничето, харизмата на фундамента, до който ти никога няма да стигнеш. Ти, вие сте повече и това прави „ония” уникални, безстрашни, романтични, верни и безумно сърцати... Времето и средата, които фабрикуват ежедневно и ежечасно плашещо голям брой конвейрни рожби на мухъла, роби по избор и предатели по убеждение, сладкодумни дупедавци и „целеустремени” строители на „един по – добър свят”, родиха, без да искат едно явление, което не може и няма да бъде изкоренено... Същата тази епоха на редки емоции, страх и сметки някак създаде тази малка общност и й отреди ролята на вечна „контра”, антисреда на средата и нарушение на правилата. Даде й възможността да каже на света и на овчедушната част от двуногите своето „Fuck off”, под ударите на почти двуметрови палки, презрението на 90 % от „нормалното” население на Земята и осъзнатата еднопосочна безрезервна и себеотрицаваща любов.
Естествено, обектът на тези чувства е най – малкото странен за теб, за вас... В крайна сметка „футболът е само игра”, „какво има да се впрягаш”. Само, дето футболът никога не е бил просто игра, а любимият отбор някакъв ансамбъл, който те развлича през скучните съботи и недели (кур за week end – a!). Любимият отбор е нещо, с което се обвързваш веднъж, но завинаги. И тая връзка оцелява през годините, докато жени те зарязват, родители се отричат от тебе, работодатели ти бият дузпата и т.н. до момента, в който усетиш, че си на 40, богат преуспял, но сам или пък беден, провалил се и пак сам. И когато решиш да рухнеш ще знаеш, че има какво да обичаш и че въпросното нещо не би се изгаврило с поривите ти, не би те зарязало. То ще си стои до теб, безмълвно, величаво и вдъхновяващо. Може би само за една шепа „мирмидонци”, но какво пък – нали си е твоят отбор.
Футболът е и нещо друго – СВОБОДА, право да докажеш на всички, че на фалша противопоставяш – непринуденост, на предателството – вярност, на страха – смелост, на благоразумието – пиянство, на овчедушието – благороден цинизъм (звучи абсурдно, но съществува). И в този момент преставаш да бъдеш роб, скъсваш с правилата, нормалността и определенията. Спираш да мислиш, да смяташ и преценяваш, просто чувстваш, защото провидението ти влива свободата не в главата, не в ръцете, а в сърцето, там, където никой няма право да бърка, това, което максимум две неща в живота ти ще заслужат да вземат...
Предполагам звучи болно и досадно.... Голям праз... Нали веднъж Бил Шенкли каза:
'Some people believe football is a matter of life and. death
I'm very disappointed with that attitude.
I can assure you it is much, much more important than that.'
--------------------------------------------------------------------------------
ТОВА Е МОЯТ ДОМ, НЕ СИ ГО ДАВАМ
ЗА ПЪРВИ ПЪТ КАГАТО СТЪПИХ В ТОЗИ ДОМ НЕ СИ ГО СПОМНЯМ, БЯХ МАЛЪК, НО СИ СПОМНЯМ ЧЕ БЕШЕ ХУБАВО МНОГО МА МНОГО ХУБАВО...... Е ЕДИН ДОМ МАЛКО СТРАНЕН....МОЖЕШ ДА ВЛИЗАШ В НЕГО ОТ АВГУСТ ДО МАЙ... ОТВОРЕН Е ЕДНА СЪБОТА ДА, ЕДНА СЪБОТА НЕ.... ПО НЯКОЙ ПЪТ ОТВАРЯ И ПРЕЗ СЕДМИЦАТА.... ВИНАГИ Е ИМАЛО ЕДНА ГОЛЯМА ГРАДИНА В ТОЗИ ДОМ.... НЯКОГА ДОБРЕ ПОДДЪРЖАНА, ДРУГ ПЪТ НЕ ЧАК ТОЛКОВА....НО ВИНАГИ ЯРКО ЗЕЛЕНА... ТОВА Е ЕДНА ГРАДИНА НА КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТИДЕ, НО Е ХУБАВА ЗА ГЛЕДАНЕ....... КОГАТО ВЛЕЗНАХ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕ ПОЗНАВАХ НИКОГО НО ИМАХ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКИ МЕ ПОЗНАВАТ....... В ТОЗИ ДОМ МНОГО ЧЕСТО СЕ ПЕЕ.....ПЕЕ СЕ ЯСНО И С ГОРДОСТ.....ПОНЯКОГА СЕ ГУБИ ЕНТУСИАЗМА, НО БЪРЗО СИ ВЪЗВРЪЩА НАЧАЛНИЯ ЗАРЯД... НЯМА МЯСТО ЗА БЕЗДУШНИЦИ В ТОЗИ ДОМ...КОЙТО ВЛИЗА НЕ ГО ПРАВИ ОТ МОДА ИЛИ ЩОТО ТАМ ХОДЯТ ПРИЯТЕЛИ....КОЙТО ЖИВЕЕ В ТОЗИ ДОМ ЗНАЕ ПРАВИЛАТА....ПРИДЪРЖА СЕ КЪМ ТЯХ....ЗАЩИТАВА ГИ..... В ТОЗИ ДОМ ИЗЖИВЯХ СТРАХОТНИ ЕМОЦИИ.....ВИНАГИ СЪМ ВЛИЗАЛ С ЕНТУСИАЗЪМ.....ЧЕСТО ИЗЛИЗАМ ИЗПЪЛНЕН С РАДОСТ ИЛИ СЪС СТРАШНА МЪКА....ПОЗНАВАМ ГО ТОЗИ ДОМ ПО-ДОБРЕ ОТ МЕН САМИЯ..... ВИНАГИ СЕ ПРИБЛИЖАВАМ КЪМ НЕГО С БОДРА КРАЧКА, ГОРД ЧЕ ЩЕ ВЛЕЗА.... НЯКОИ КАЗВАТ ЧЕ МАЧЪТ СЕ ГЛЕДАЛ ПО-ДОБРЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА В КЪЩИ......НЕ РАЗБИРАМ....ТА ДОМЪТ НА ФУТБОЛА Е БИЛ ВИНАГИ ТУК....КАК МОГАТ ТЕЗИ ХОРА ДА ГОВОРЯТ ЗА ДРУГИ НЕЩА????....НЕ РАЗБИРАМ..... ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЕ ИЗДРАДВАМ НЯКОЛКО СЕКУНДИ СЛЕД КАТО СЕ ВКАРАЛИ В ДРУГАТА, ДАЛЕЧНАТА ВРАТА....ОТКОЛКОТО ДА ГЛЕДАМ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА 7 ПОВТОРЕНИЯ ОТ РАЗЛИЧНИ ЪГЛИ.... ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЪМ В ТЪЛПАТА И ДА ПОПИТАМ: КОЙ ВКАРА?? КОЙ ВКАРА?? ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ РАЗБИРАМ И НИЩО КОГАТО АТАКАТА Е БЪРЗА, НА СКОРОСТ..... ПРЕДПОЧИТАМ ДА ГЛЕДАМ МАЧА НА ОТКЪСИ ЩОТО ПРЕД МЕН СЕ РАЗВЯВА ОГРОМНО ЗНАМЕ...... НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ РАЗУБЕДИ.....ТОВА Е МОЯТ ДОМ.....И АЗ ОТ ТОЗИ ДОМ НЯМА ДА СИ ОТИДА НИКОГА....ЩЕ ОСТАНА ТУК ДО КРАЯ..... ИЗМИСЛЯЙТЕ СИ КАБЕЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ, САТЕЛИТНИТЕ АНТЕНИ И КАКВИТО СИ ИСКАТЕ КОСМИЧЕСКИ ДЕКОДЕРИ..... АЗ СЪМ РОДЕН ЗА СТАДИОНА И ТАМ ЩЕ СИ УМРА...... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПРЕСКАЧАМ ОБЯДИ И ВЕЧЕРИ ЗА ДА ТИЧАМ ПО СТАДИОНИТЕ........... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НЕ ИЗЛИЗАМ ПЕТЪК ИЛИ СЪБОТА ВЕЧЕР ЗА ДА МОГА ДА ХОДЯ ПО ГОСТУВАНИЯТА...... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СТАВАМ РАНО С РИСК ДА МИ СЕ ПРИСПИ ПО ПЪТЯ.... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СТАВАМ РАНО ЗА ДА СЕ ПРИБИРАМ КЪСНО ВЕЧЕР, А ДОРИ НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН.... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СИ СТИСКАМ ШАЛА НА ВРАТА ПРЕЗ ЗИМАТА И ДА СИ МОКРЯ ГЛАВАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО...... НО ВЕЧЕ ИМА ХОРА НА КОИТО ИМ Е ЗАБРАНЕНО ДА ВЛИЗАТ В ТАЗИ КЪЩА..... НА КОИТО ВИНАТА Е ЕДИНСТВЕННО ЧЕ Я ОБИЧАТ МНОГО..... ЗАРАДИ ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА СТОЯТ ДАЛЕЧ.... ТЕ СА ИСТИНСКИТЕ И ЕДИНСТВЕННИ ГОСПОДАРИ НА ТАЗИ КЪЩА......ОНЕЗИ КОИТО В НЕЙНА ЗАЩИТА СА ДАЛИ НАЙ-ЦЕННОТО...БЕЗ ДА ИСКАТ НИЩО В ЗАМЯНА........... ЕДНА ГОРИЧКА.......... НЯКОЛКО ВХОДА........ АСФАЛТЕНА АЛЕЙКА........ ВИСОКИ СТЪЛБИЩА ПО КОИТО КАТО СЕ КАЧВАШ ВИНАГИ ПРИТИЧВАШ........ ТОВА Е НАЙ-ХУБАВАТА КЪЩА НА СВЕТА!!!!!!!!
виновни, че живеят като ултраси, завинаги!
--------------------------------------------------------------------------------
Какво означава да си ултрас?
Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УЛТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна....
--------------------------------------------------------------------------------
За „недобрите фенове”
Често по телевизията говорят за тях с едва сривано презрение, искрено недоумение и в най – добрия случай - снизхождение. Интелектуалците и изтънчените почитатели на културните мероприятия ги „ласкаят” с думички от сорта: „профани”, „олигофрени”, „деграданти”, „инфантили”, „катили”, „деструктивни елементи”, „изверги”, „маймуни”, „стадо” и други подобни като за безобидни се считат определения в стил „тъпанар”. Вероятно и ти немалко пъти си ги гледал докато чупят седалки и си ги псувал, без да помислиш какво се крие зад шала или качулката, пренебрегвайки факта, че те са навсякъде със своя отбор, надсмели се на природните и социални условия, рискували всичко и раздали себе си, докато ти си седиш удобно на дивана вкъщи и похапваш чипс, верен на принципа „Моят дом е моята крепост”. Не че правиш нещо ненормално, нещо нерационално (всъщност точно рационалността ти пречи да погледнеш извън себе си, ама нейсе), против общо приетия морал. В това си занимание не си сам. На своя страна имаш по – голямата част от българите и още по – солидна част от световното човечество.
И точно тука, мой, е разковничето, харизмата на фундамента, до който ти никога няма да стигнеш. Ти, вие сте повече и това прави „ония” уникални, безстрашни, романтични, верни и безумно сърцати... Времето и средата, които фабрикуват ежедневно и ежечасно плашещо голям брой конвейрни рожби на мухъла, роби по избор и предатели по убеждение, сладкодумни дупедавци и „целеустремени” строители на „един по – добър свят”, родиха, без да искат едно явление, което не може и няма да бъде изкоренено... Същата тази епоха на редки емоции, страх и сметки някак създаде тази малка общност и й отреди ролята на вечна „контра”, антисреда на средата и нарушение на правилата. Даде й възможността да каже на света и на овчедушната част от двуногите своето „Fuck off”, под ударите на почти двуметрови палки, презрението на 90 % от „нормалното” население на Земята и осъзнатата еднопосочна безрезервна и себеотрицаваща любов.
Естествено, обектът на тези чувства е най – малкото странен за теб, за вас... В крайна сметка „футболът е само игра”, „какво има да се впрягаш”. Само, дето футболът никога не е бил просто игра, а любимият отбор някакъв ансамбъл, който те развлича през скучните съботи и недели (кур за week end – a!). Любимият отбор е нещо, с което се обвързваш веднъж, но завинаги. И тая връзка оцелява през годините, докато жени те зарязват, родители се отричат от тебе, работодатели ти бият дузпата и т.н. до момента, в който усетиш, че си на 40, богат преуспял, но сам или пък беден, провалил се и пак сам. И когато решиш да рухнеш ще знаеш, че има какво да обичаш и че въпросното нещо не би се изгаврило с поривите ти, не би те зарязало. То ще си стои до теб, безмълвно, величаво и вдъхновяващо. Може би само за една шепа „мирмидонци”, но какво пък – нали си е твоят отбор.
Футболът е и нещо друго – СВОБОДА, право да докажеш на всички, че на фалша противопоставяш – непринуденост, на предателството – вярност, на страха – смелост, на благоразумието – пиянство, на овчедушието – благороден цинизъм (звучи абсурдно, но съществува). И в този момент преставаш да бъдеш роб, скъсваш с правилата, нормалността и определенията. Спираш да мислиш, да смяташ и преценяваш, просто чувстваш, защото провидението ти влива свободата не в главата, не в ръцете, а в сърцето, там, където никой няма право да бърка, това, което максимум две неща в живота ти ще заслужат да вземат...
Предполагам звучи болно и досадно.... Голям праз... Нали веднъж Бил Шенкли каза:
'Some people believe football is a matter of life and. death
I'm very disappointed with that attitude.
I can assure you it is much, much more important than that.'
--------------------------------------------------------------------------------
ТОВА Е МОЯТ ДОМ, НЕ СИ ГО ДАВАМ
ЗА ПЪРВИ ПЪТ КАГАТО СТЪПИХ В ТОЗИ ДОМ НЕ СИ ГО СПОМНЯМ, БЯХ МАЛЪК, НО СИ СПОМНЯМ ЧЕ БЕШЕ ХУБАВО МНОГО МА МНОГО ХУБАВО...... Е ЕДИН ДОМ МАЛКО СТРАНЕН....МОЖЕШ ДА ВЛИЗАШ В НЕГО ОТ АВГУСТ ДО МАЙ... ОТВОРЕН Е ЕДНА СЪБОТА ДА, ЕДНА СЪБОТА НЕ.... ПО НЯКОЙ ПЪТ ОТВАРЯ И ПРЕЗ СЕДМИЦАТА.... ВИНАГИ Е ИМАЛО ЕДНА ГОЛЯМА ГРАДИНА В ТОЗИ ДОМ.... НЯКОГА ДОБРЕ ПОДДЪРЖАНА, ДРУГ ПЪТ НЕ ЧАК ТОЛКОВА....НО ВИНАГИ ЯРКО ЗЕЛЕНА... ТОВА Е ЕДНА ГРАДИНА НА КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТИДЕ, НО Е ХУБАВА ЗА ГЛЕДАНЕ....... КОГАТО ВЛЕЗНАХ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕ ПОЗНАВАХ НИКОГО НО ИМАХ ЧУВСТВОТО ЧЕ ВСИЧКИ МЕ ПОЗНАВАТ....... В ТОЗИ ДОМ МНОГО ЧЕСТО СЕ ПЕЕ.....ПЕЕ СЕ ЯСНО И С ГОРДОСТ.....ПОНЯКОГА СЕ ГУБИ ЕНТУСИАЗМА, НО БЪРЗО СИ ВЪЗВРЪЩА НАЧАЛНИЯ ЗАРЯД... НЯМА МЯСТО ЗА БЕЗДУШНИЦИ В ТОЗИ ДОМ...КОЙТО ВЛИЗА НЕ ГО ПРАВИ ОТ МОДА ИЛИ ЩОТО ТАМ ХОДЯТ ПРИЯТЕЛИ....КОЙТО ЖИВЕЕ В ТОЗИ ДОМ ЗНАЕ ПРАВИЛАТА....ПРИДЪРЖА СЕ КЪМ ТЯХ....ЗАЩИТАВА ГИ..... В ТОЗИ ДОМ ИЗЖИВЯХ СТРАХОТНИ ЕМОЦИИ.....ВИНАГИ СЪМ ВЛИЗАЛ С ЕНТУСИАЗЪМ.....ЧЕСТО ИЗЛИЗАМ ИЗПЪЛНЕН С РАДОСТ ИЛИ СЪС СТРАШНА МЪКА....ПОЗНАВАМ ГО ТОЗИ ДОМ ПО-ДОБРЕ ОТ МЕН САМИЯ..... ВИНАГИ СЕ ПРИБЛИЖАВАМ КЪМ НЕГО С БОДРА КРАЧКА, ГОРД ЧЕ ЩЕ ВЛЕЗА.... НЯКОИ КАЗВАТ ЧЕ МАЧЪТ СЕ ГЛЕДАЛ ПО-ДОБРЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА В КЪЩИ......НЕ РАЗБИРАМ....ТА ДОМЪТ НА ФУТБОЛА Е БИЛ ВИНАГИ ТУК....КАК МОГАТ ТЕЗИ ХОРА ДА ГОВОРЯТ ЗА ДРУГИ НЕЩА????....НЕ РАЗБИРАМ..... ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЕ ИЗДРАДВАМ НЯКОЛКО СЕКУНДИ СЛЕД КАТО СЕ ВКАРАЛИ В ДРУГАТА, ДАЛЕЧНАТА ВРАТА....ОТКОЛКОТО ДА ГЛЕДАМ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА 7 ПОВТОРЕНИЯ ОТ РАЗЛИЧНИ ЪГЛИ.... ПРЕДПОЧИТАМ ДА СЪМ В ТЪЛПАТА И ДА ПОПИТАМ: КОЙ ВКАРА?? КОЙ ВКАРА?? ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ РАЗБИРАМ И НИЩО КОГАТО АТАКАТА Е БЪРЗА, НА СКОРОСТ..... ПРЕДПОЧИТАМ ДА ГЛЕДАМ МАЧА НА ОТКЪСИ ЩОТО ПРЕД МЕН СЕ РАЗВЯВА ОГРОМНО ЗНАМЕ...... НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ РАЗУБЕДИ.....ТОВА Е МОЯТ ДОМ.....И АЗ ОТ ТОЗИ ДОМ НЯМА ДА СИ ОТИДА НИКОГА....ЩЕ ОСТАНА ТУК ДО КРАЯ..... ИЗМИСЛЯЙТЕ СИ КАБЕЛНИТЕ ТЕЛЕВИЗИИ, САТЕЛИТНИТЕ АНТЕНИ И КАКВИТО СИ ИСКАТЕ КОСМИЧЕСКИ ДЕКОДЕРИ..... АЗ СЪМ РОДЕН ЗА СТАДИОНА И ТАМ ЩЕ СИ УМРА...... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПРЕСКАЧАМ ОБЯДИ И ВЕЧЕРИ ЗА ДА ТИЧАМ ПО СТАДИОНИТЕ........... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НЕ ИЗЛИЗАМ ПЕТЪК ИЛИ СЪБОТА ВЕЧЕР ЗА ДА МОГА ДА ХОДЯ ПО ГОСТУВАНИЯТА...... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СТАВАМ РАНО С РИСК ДА МИ СЕ ПРИСПИ ПО ПЪТЯ.... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СТАВАМ РАНО ЗА ДА СЕ ПРИБИРАМ КЪСНО ВЕЧЕР, А ДОРИ НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН.... ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СИ СТИСКАМ ШАЛА НА ВРАТА ПРЕЗ ЗИМАТА И ДА СИ МОКРЯ ГЛАВАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО...... НО ВЕЧЕ ИМА ХОРА НА КОИТО ИМ Е ЗАБРАНЕНО ДА ВЛИЗАТ В ТАЗИ КЪЩА..... НА КОИТО ВИНАТА Е ЕДИНСТВЕННО ЧЕ Я ОБИЧАТ МНОГО..... ЗАРАДИ ТОЛКОВА МНОГО ЛЮБОВ СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА СТОЯТ ДАЛЕЧ.... ТЕ СА ИСТИНСКИТЕ И ЕДИНСТВЕННИ ГОСПОДАРИ НА ТАЗИ КЪЩА......ОНЕЗИ КОИТО В НЕЙНА ЗАЩИТА СА ДАЛИ НАЙ-ЦЕННОТО...БЕЗ ДА ИСКАТ НИЩО В ЗАМЯНА........... ЕДНА ГОРИЧКА.......... НЯКОЛКО ВХОДА........ АСФАЛТЕНА АЛЕЙКА........ ВИСОКИ СТЪЛБИЩА ПО КОИТО КАТО СЕ КАЧВАШ ВИНАГИ ПРИТИЧВАШ........ ТОВА Е НАЙ-ХУБАВАТА КЪЩА НА СВЕТА!!!!!!!!
Следвай
0
