VBOX7

/>






Аз вече ще си тръгвам... от живота ти.

Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Спасих те! (Или бях спасената?)

На този бряг ще те оставя.
Тук старата любов поема те,
а аз се връщам... да се давя.

Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.

А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,

за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.

Така че... тръгвам. Връщам се в мечтите ти.

Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там. . .


Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ




Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!!!
Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено !!!
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва
студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако
някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо
и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години,
а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето
и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето...
много често завинаги... Има обаче такава любов, която независимо
дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши
чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва
от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива
за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да
предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът
ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди...
знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори
евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините
на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.
Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и
спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това!