VBOX7

така живота си, аз единствено се чувствам жива. Това съм аз...
Има любов, която се колебае дали да премине прага и да дойде при теб! Има любов, която връхлита ненадейно, разбива всичко и си отива! Има любов, която чакаш много дълго, а тя никога не идва! Но има и такава любов, която идва за да остане едновременно и в миналото, и в бъдещето! За нея си струва всяка възможна и невъзможна цена, дори ако тази любов опустоши сърцата завинаги! По какво ще я познаете ли? По особения блясък в очите! Обичането е като дишането, още с раждането го умеем - обичаме всеки, който ни се усмихне, който ни вземе на ръце и ни гушне ... а после растейки ставаме все по - пестеливи на обич! А страшно много ни се иска , когато ни налегне самотата , когато си отидат всички приятели , когато ни напусне щастието да има някой , който да ни каже :"Аз съм тук , аз съм с теб , няма да те изоставя никога!". Толкова лесно е да се освободиш от нечие присъствие , но как да се освободиш от отсъствието на някой , когото още обичаш ? То е като болка , с която толкова си свикнал , че ужасно боли от това че я няма ! Любовта се страхува и ревнува от властта на миналото ... старите истории така я преследват и измъчват , че могат да я убият ! Всички имаме своето любовно минало , не можем да го изтрием , но можем да тръгнем на чисто отърсвайки се от него , като си признаем :"Не си ми първия , не съм ти първата ... сега се срещнахме , така е трябвало!" В любовта са нужни много стъпки до върха и само една до дъното ! Някои хора преминават набързо през живота , други спират за миг и оставят диря в сърцата ни , а после ... после никога не можем да бъдем същите! Понякога незнаем , че е любов докато не заболи , а заболи ли - вече е късно! Казват че любовта не е да намериш някой с когото да живееш , а някой без когото неможеш да живееш!




Научих,че има хора,който искренно обичат,но просто незнаят как да го покажат!
Научих,че двама души могат да гледат едно и също,а да виждат съвсем различно!
Научих,че хората,на който най-много държиш,можеш да ги загубиш твърде лесно!
Когато тя си тръгне бясна [Последвай я]..
Когато тя гледа устните ти [Целyни я]..
Когато тя те бута или те удря [Стисни я и не я оставяй да си тръгне]..
Когато започне да те псува [Целуни я и и кажи, че я обичаш]..
Когато тя е тиха [Попитай я какво не е наред]..
Когато тя те игнорира [Дай и своето внимание]..
Когато тя се отдръпне [Придърпай я обратно]..
Когато я видиш в лоша светлина [Кажи и, че е красива]..
Когато я видиш, че започва да плаче [Просто я дръж и не казвай дума]..
Когато я видиш да върви [Промъкни се и я прегърни в гръб]..
Когато е изплашена [Защити я]..
Когато лежи на рамото ти [Вдигни главата и и я целуни]..
Когато открадне любимата ти шапка [Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ]..
Когато те дразни [Подразни я и ти и я накарай да се засмее]..
Когато те погледне със съмнение [Подкрепи се с ИСТИНАТА]..
Kогато ти каже тайна [Пази я сигурна и не я казвай]..
Когато те гледа в очите [Не поглеждай настрани, докато тя не го направи]..
Когато и липсваш [Вътрешно я боли]..
Когато разбиеш сърцето и [Болката никога не изчезва истински]..
Когато каже, че това е краят [Тя все още иска да бъдеш нейн]...

_________________________________________
Уморих се да чакам да се промениш... Уморих се да искам капчица любов... Уморих се да живея с мисълта, че отново ще ми подариш онова щастие... Уморих се да те искам... Уморих се да се нуждая от теб, от усмивката ти, от устните, които някога целуваха с такава нежност... Уморих се от болката, разкъсваща сърцето ми... Уморих се да те искам... И знаеш ли... Сега е останала само някаква празнота... Няма чувства... Не искам някой да ме обича... Не искам никой да споделя изгрева с мен... Това е лично, мое изживяване, в което никой няма право да се вмъква... Вече и ти нямаш правото... Чу ли?... Ти захвърли всичко, което ти предложих, а повярвай, то беше всичко, което имах. Като някаква ненужна вещ. Ти захвърли чувствавата ми, сякаш бяха някакъв боклук... И сега нямаш право на нищо... Уморих се от мъката, която ме разкъсваше... Но вече и нея я няма... Останаха само спомените, които все още понякога се вмъкват в главата ми... И какво от това... Те вече не предизвикват никакви чувства... Всичко в мен е празно... Виждаш ли?... Това стори с мен. Сега съм едно безчувствено същество... А знаеш ли какво означава това? В момента аз не живея, а съществувам. Ти ми причини всичко това... Това ли искаше? Това ли заслужих? Това ли е за теб смисъла на живота? Да подаряваш кратки мигове лъжовно щастие и след това болка... Забавляваш ли се от това? А знаеш ли, че някой ден всичко това ще се стовари и на твоята глава... И ти ще усетиш тези тъмни и тежки мисли да се прокрадват в ума ти... Тогава ще разбереш какво причини на мен... Но тогава аз ще бъда щастлива... Ще съм подарила цялото си същество на някой, който заслужава, а ти ще си сам и ще съжаляваш... Ще се молиш за капчица обич, за топла усмивка, за нежен поглед... Ще имаш нужда от прегръдката ми... И всичко още ти се струва някак далечно и чуждо. Ще очакваш да поема ръката ти, както аз очаквах да го сториш, но в мрака ще улавяш само потискщото чувство на самота... Тежко е, нали? И този път очакваше да ми се обадиш и аз да бъда готова за теб. Учуден си, не стана така... Тази смешна сцена от постановката ти все някога трябваше да има край... Защо ти реши, че ще продължава вечно? Отново очакваше да споделя с теб тежкия момент. А сега замисляш ли се какво си причинявал на мен? Не, недей... Няма нужда... Аз съм силна... Преживях всичко... Мъката, болката, ужасяващата самота. А ти? Как ще се справиш с тях? Този път не искам и да знам... Сега аз ще стоя безучастна и безразлична... Боли, нали?... Преживях всичко... и ще продължа напред... Знаеш ли? Дори не искам да знам какво се случва с теб... Дали си щастлив, или не... Не ми пука, защото аз се уморих да се нуждая от теб... Животът продължава да върти тежките си колела, но за всеки те са в различна посока... Големият житейски театър ми даде много ценни уроци... Разбрах, че постановката винаги е една за всички, просто сцените са различни... И за всеки завесата пада в даден момент... Просто трябва да намериш сили да играеш отново... Е, аз започнах играта си отново, а твоето представление е към края си.