Знай,че няма да липсваш в спомените, както забравата обгръща безсмислието на един напразен живот. Прости, вървя към теб, мила, не те намирам, не те достигам, но те помня, живей в сънищата докато сънувам, приюти се в сърцето до като бие, обичам те ...
завинаги изгубена, прости, че не те последвах. Така съм обречен вечно да търся теб, без да те откривам. Ако там има спомени, ако там ти липсвам, аз те помня, търся те. Оставам си вечно и завинаги твой, мила, ако има сънища там, сънувай сладко, скъпа,
Липсваш ми, скъпа, както може да липсва музиката на тишината, както сълзата и стона могат да липсват на плача и болката от загубата, Както надеждата липсва на обречеността, Липсваш ми, скъпа мила моя, красива нежна жадувана, необратимо безвъзвратно
Липсваш ми както цветовете на дъгата липсват на звездното небе през нощта... Както любовта липсва на самотата в живота сред сенки и призраци, както липсва мечтата на утрото с изгрева на новия ден... Прости, ненагледна моя, липсваш ми, мила, липсваш..
Сега не мога да те върна тук, липсваш ми, както вятъра липсва на вълната в гладкото мъртво море, както пламъка липсва на въглена в угасналото огнище, както светлината липсва на човека с ослепени очи... като топлината на водата, замръзнала в леден къс
