Вървя, без да те достигам... скитам сам в студения свят, където сърцата са самотни, търсейки теб, която ми даде щастие и сбъднати мечти... Прости, че не можах да съм до теб, когато пое оттатък, прости, че не те предпазих от отвъдното, не можах ...
Зная скъпа, че няма ти да затвориш очите ми когато умра, но последното, което ще виждам ще си ти. Бих дал всичко... И живота си за да отвориш очите си пак защото в зениците ти беше цялата красота, цялото щастие на света. Към теб бавно вървя, мила.