lorito20
Сама оставам, но трябва ли да съжалявам, когато за фалшиви хора пет пари не давам.Сама пазя своя гръб и следвам свойта вяра, дори да лазя във прахта - душата ми не се продава. Не очаквам протегната ръка, защото ножа може да е в другата зад гърба. Не вярвам
в обещания и в празни думи, свят във който щастието се измерва в суми. Не ме интересува кой какво за мене мисли, освен семейството си нямам други близки. Не могат да ме трогнат фалшивите сълзи, знам какво е чувството, когато те боли. Стимулът за живот вече го изгубих, раздадох се до край и какво получих? Но трябва да бъда със смело сърце, за какво съм живяла накрая ще се разбере!
Следвай
1
