VBOX7

Въобразявах си. Вече бях в графа ‘’хората, с разбити сърца’’. Трябваше да се успокоявам с нещо…
Даян Шаер


Добротата облякоха в дреха трънлива.
Страшна болка сърцето раздра.
Сто камшика със злоба и
завист пенлива изтърпя!... Но не сведе глава.
Във лице й изплюха отровна омраза,
тя преглътна две тихи сълзи,
и едната от тях на търкулване каза:
"Нека Бог и това ви прости!"
Напоиха я с хули. И с пошли очи
разсъблякоха и чистотата...
Тя усмихна се кротко, отново прости,
и намери покой във душата.
Тя света ни порочен обхожда и днес -
все така добродушна остана.
Едни бранят с живота си нейната чест,
а от другите - е поругана.
Тази нощ аз за нея запалвам свещица
и се моля... в сърцата да я съхраним.
Тлее пламък с надежда, тъй малка искрица...
Господи, нека да я спасим!...
Павлина Соколова





И когато се случи така,
че разбърка тестето съдбата,
и постави на карта това,
дето най ти е мило и свято...
И когато с поредното копие
те прониже ръка, уж приятелска,
и запиташ се тъжно защо ти е
да си имаш сърце, вместо маска...
И когато студено е вън,
а и вътре във тебе, от ляво...
И когато най-страшния сън
се превърне в горчива реалност...
Затвори за секунди очи!
Отърси се от всичко излишно!
Нека целия свят замълчи,
докато ти към себе си стъпваш...
Брой до седем наум, после вдишай,
глътка чиста и топла надежда!
И най-силния дъжд има край!
После слънце дъгата довежда.
И дори в тази битка нелека
да се чувстваш безсилен и сам -
намери в моя поглед пътека,
протегни към сърцето ми длан!
Зная колко трънлив и опасен
може пътят да бъде понякога,
но дори да изгубиш компаса,
ти не пускай, не пускай ръката ми!
Щом ме има, щом тебе те има
ще се справим със всяка беда!
Много просто е: всичко утихва,
щом лекува го тя - Любовта!
Павлина Соколова

Една жена, рисуваща света,
но не с бои, а с думи и куплети.
Понякога ги случва през деня
и често ги отнася на небето.

Не е поет, а пълна е с мечти
и много иска този свят да бъде
такъв, какъвто искаш го и ти-
прекрасен и едно голямо чудо!

За фон му слага точно Любовта,
за облачета-Вяра и Надежда.
И пак без четка си играе тя,
накрая Мир поръсва и поглежда.

Отдолу вижда мъничко тъга,
но може бързо тя да я поправи.
Усмивка слага бързо над света
и от тъгата в миг ще го избави.

Такава е любящата жена,
тя често неразбрана си заспива.
Рисуваща картини за света
с Усмивка и Любов! Но й отива!

Десислава Церовска




(fubar) Казват, че е необходима 1 минута да разбереш, че 1 човек е специален , 1 час да го осъдиш. 1 ден да го обожаваш. Но е необходим 1 Живот - да го забравиш.