През 1993 г. световноизвестният тенор Пласидо Доминго създава конкурса „Опералия”, за да открива, награждава и подпомага най-добрите млади оперни певци. В конкурса могат да участват певци с всякакви гласове и от всякакви националности.
Първа награда при жените получи българката Соня Йончева, която на концерта изпълни арията на Манон от едноименната опера на Масне. Тя получи и наградата за култура „Гийермо и Берита Мартинес”.
След като Ули Меркле провежда преговори на най-високо дипломатическо ниво, церемонията е предавана по цял свят, записана от Telemondial и издадена на видео. По-късно Deutsche Grammophon издава и аудио диск.
Веселина Кацарова е родена през 1965 г. в Стара Загора. Започва да учи пиано едва на четиригодишна възраст. През 1989 г. завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в класа на Реса Колева.
Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта “Кармен” на Жорж Бизе. През 1988 г. Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската Щатсопера. По-късно в продължение на две години пее в операта в Цюрих.
Ежегодно участва на престижния Залцбургски музикален фестивал. В репертоара на Веселина Кацарова са централните мецосопранови партии в произведенията на Моцарт, Росини, Верди, Белини, Берлиоз, Доницети, Хендел.
На тържествена церемония в чаения салон на Виенската държавна опера Веселина Кацарова получи званието „Камерзенгерин на Австрия” в присъствието на д-р Клаудиа Шмид - федерален министър на образованието, изкуството и културата...
Преди Веселина Кацарова носители на високото звание са били и други световноизвестни български изпълнители, сред които Люба Велич, Венко Венков, Димитър Узунов, Николай Гяуров, Маргарита Лилова, Анна-Томова Синтова, Нели Божкова и Красимира Стоянова
Групата е създадена през 2002 г. като страничен проект на музиканти от формации като "Исихия", "Ом" и "Заратустра", но скоро след това се превръща в нов, самостоятелен и обещаващ музикален екип.
През лятото на 2003 г. групата сключва договор с френския музикален лейбъл "Prikosnovenie", който обявява българите за "свое откритие и скоро след това, през декември същата година, реализира дебютния едноименен албум на "Irfan" на световния пазар.
Световната критика се колебае в стиловото категоризиране на музиката на "Irfan" (Neoclassical/World Music/Sacred Music/Etherial Music), но не и в обективана оценка за българите, които са сравнявани с Dead Can Dance, Vas, Ensemble Sarband и други.
Музиката на "Irfan" е силно повлияна от сакралните и фолклорни музикални традиции на Балканите , Мала Азия, Кавказ, Близкия Изток, Персия и Северна Африка, както и от музикалното и духовно наследство на средновековната и ренесансова Европа.
Въпреки това тя запазва своя собствен оригинален облик.Музикантите използват традиционни и старинни инструменти и вокални техники от същите легиони и исторически епохи, умело вплетени в деликатен електронен саунд.