VBOX7

отблизо,
да бъда теб, напълно да те разбирам,
но само дъжд над покрива ламаринен,
отмива тъгата на дните изминали…

С дъжд напоен, едничък - вятър студен,
от прозореца влиза по-близо…И слуша те!
Запленен, мило докосва прескъпите ми ръце,
и с хладна целувка, вместо мен...„Обича ги”…
Обича ги!!

Вдън душа и сърце и аз те обичам!
Признавам на прага на дългата зима,
когато светът се е скрил и в черупки стаил,
с твое благоволение, чувствам се жива..

Бавно унесена в топло безмълвие,
капчукът клавирен нежно приспива,
уют ми създаваш с вълшебствата твои -
И аз? Релаксирам ли, релаксирам…