mal4opux4o
В тъмнината на сенките,
където светът е непрогледен мрак
едно момче стой във ъгъла
на кръгла стaя.
Може би носи маска,
прикриваща кървящитe му очи.
Сърцето му
отдавна е спряло да тупти,
преродено
където светът е непрогледен мрак
едно момче стой във ъгъла
на кръгла стaя.
Може би носи маска,
прикриваща кървящитe му очи.
Сърцето му
отдавна е спряло да тупти,
преродено
от пепелта на горящия ад.
Художник рисува с кръв
фигурата на плачещото дете.
Една червена сълза пада на пода-
момчето сваля маската-
под нея няма лице.
Художникът пристъпва напред и казва:
"Хаиде синко, да се прибираме!"
И двамата хванати за ръце
тръгват там, където няма път,
а времето отдавна е спряло..
тръгват към ада -
техния дом...
Художник рисува с кръв
фигурата на плачещото дете.
Една червена сълза пада на пода-
момчето сваля маската-
под нея няма лице.
Художникът пристъпва напред и казва:
"Хаиде синко, да се прибираме!"
И двамата хванати за ръце
тръгват там, където няма път,
а времето отдавна е спряло..
тръгват към ада -
техния дом...
Следвай
0
