Започнах живота си в крайните градски квартали (=в смисъл в лоши квартали)
И добри думи аз не съм чувал.
Когато вие галехте своите деца,
Аз се молех да ям, аз замръзвах.
Вие, виждайки ме, отклонявате поглед
Аз не съм в нищо виновен.
За какво ме изоставихте? За какво!
Къде е моят огън (=бащина къща)? Къде е моят подслон?
Не признавате вие роднинството ни,
А аз съм ваш брат, аз съм човек.
Вие вечно се молите на своите богове,
И вашите богове всичко ви прощават Земя на небостъргачите и разкошните вили,
От прозорците свети ослепяваща светлина -О, ако можех поне един път да я хвана
Вие ще ми отговорите ли за всичко.
Отворете вратите хора, аз съм ваш брат.
Аз не съм в нищо виновен.
Вие познавахте милувките на родните ви майки,
А аз не знаех и само на сън
Аз не съм в нищо, в нищо не виновен.
Вие познавахте милувките на родните ви майки,
А аз не знаех и само на сън
В моите детски, златни мечти
Понякога се появаваше майката.
О мамо! Ако можех да те намеря,
Не би била
Вие вечно се молите на своите богове,
И вашите богове всичко прощават на вас.
Земя на небостъргачите и разкошните вили,
От прозорците свет ослепяваща светлина
Вие, виждайки ме, не отвеждайте поглед
Аз не съм в нищо, в нищо не виновен.
За какво ме изоставихте? За какво!
Къде е моят огън (=бащина къща)? Къде е моят подслон?
Не признавате вие роднинството ни,
А аз съм ваш брат, а
ne garantiram za prevoda no ........
Започнах живота си в крайните градски квартали И добри думи аз не съм чувал.
Когато вие галехте своите деца,
Аз молех да ям, аз замръзвах.