VBOX7

сянката прекрасна.

1. Не знам как, не знам защо, не знам защо ме питаш кво,
но знам, че искам да съм с нея и не ме ебе защо.
Слушам ги, слушам тях, слушам хора всеки ден -
те говорят за любов, а любовта не среща мен.
Всеки ден в търсене на нея, и даже външно да се смея дупката в мен ме кара често да копнея, за нея -
къде е тя, защо я няма -
щом клепачите ме предадат я виждам в красота обляна.
И после бум - изстрел точен пак куршум.
Събуждам се обвит в ноща, а тя я няма изчезнала без шум.
Надежда вече няма. Последната искра загасна -
тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна.
Целувка истинска и страстна, но само в блян, а аз съм сам,
в самота облян. За много грешки ме е срам, но знам,
че сам съм се родил и в ковчега пак ще бъда сам.

пр.:

2. Не очаквам да ме разбереш, да знаеш през какво съм минал, колко сълзи съм излял, за да стана тва, което слушаш днес.
И без да забравя кво е скапан стрес, не загубих даже капка чест.
Живеем в два, два съвсем различни свята -
грозното го знам добре, но в теб намирам красотата.
Ако търсиш в мен парата, другото на заден план,
ще ти кажа да го духаш - по-добре да бъда сам.
Ето там - там навън - с мойте хора - тва съм аз -
силен блясък в очите, в ушите силен бас.
За да бъдем нас, не ни трябва просто късмет -
трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб.
Искам теб - не ми пука кой какво мисли за тва,
за мнението на някой друг не давам пукната пара.
Лягам сам и знам, че сам пак ще бъда на сутринта.
Кажи ми щом не знам какво е как да вярвам в любовта?
Не знам - ако си до мен сърцето ще си дам,
но все по-малко търсят него - трябва в джоб да си голям.
Да го духа парата - на думи всеки е богат!
Аз съм сам и сам оставам - да го духа скапания свят!

Припев:
Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.


Tova e edna pesen koqto zavinagi 6te ostane v sarceto mi!!!!