Винаги съм се чудил, дали да изпитвам съжаление ли, дали се завижда, дали да не ми пука, за такива хора т.н богаташи, и съм стигнал до извода, че първото и последното по малко, изпитвам съжаление, защото това си е болест, не ми пука, защото знам колко ми трябва, за да си живея нормално и щастливо, но и това не става. Да вметна, че тук не казвам, че не уважавам в този случай, по какъв начин е постигнал човека всичките си пари.
и какво толкова има да се доказва на ясен случай, има си запис, ако успешно са го заличил изаписа, то значи и тримата са с еднаква виновност, а и със сигурност ще има тяхно ДНК по тялото