Обичането е като дишането-още с раждането го умеем...обичаме всеки, който ни се усмихне, който ни вземе на ръце и ни гушне...а после, растеейки ставаме все по-пестеливи на обич...а страшно ни се иска, когато ни налегне самотата, когато си отидат всич
Дамян:
Без пътища към теб вървях,
а все до теб не стигах
и без вина виновен бях
и сам стени издигах.
Животът своя пропилях от себе си да бягам,
любовта