VBOX7

Роден съм и израстнал в Западна Атика, тук имаме гордост и държим на думата си. Бурнази, Егалео, Перистери - знам, че ги презираш - места, които с приятелите ти смятате за "долна класа"

От друга страна аз никога не стъпвам в Екали, защото е място, пълно с надути жени, с арогантни, капризни дъщери на богати татковци, които знаят единствено как да пръскат парите на бащите си.

Ако моята кола не ти каресва, майната ти, не ми пука. Иди си намери някой лигльо от Кифиса с БМВ, който казва "лека нощ" на мамчето си преди да си легне и се прави на голям пич с парите на татенцето си.

Омъжи се за него, ще си живееш чудесно с мамчето и татенцето, градина, басейн и пари. Ще му мажеш масло върху хляба, но ще си живееш в пълен разкош.

Обаче виж, повече не мога да устоявам на тази рокля от "Гучи", която носиш и на ритъма, в който тялото си тази вечер извиваш. Роден и израстнал в Западна Атика...

Притежаваш всичко, което ненавиждам. И гримьор у дома, и личен фризьор... Трябват ти два часа, за да си направиш маникюра, докато дрънкаш по телефона с някоя друга лигла.

Сигурно темите ви за разговор за модата и клюките. Светът гори, но вие си седите в черупките си. Харесваш "Воуг", "Ел" и "Мадам Фигаро", но ако те сложа по гръб, ще харесваш единствено мен.

Ботуши с високи токове, секси мини пола - тази вечер, скъпа, си страшна! Казвам ти - нещо между нас обезателно трябва да стане. Ти ще ми покажеш как си прекарваш в лукс и разкош, а аз ще ти покажа как го правим в Кесариани.

Скрих лицето си (8jquxa to pq|syp| lou) В дланите си пазя мечта разкъсана, мечта кървяща и онази целувка

Когато сладко ме погледна, прошепна ми "здравей" свенливо и сухото ми сърчице докосна дъжд звънливо И скрих лицето си, да ме видиш да не можеш, да не ти напомня нищо този образ и да не се тревожиш

Името ти пак крещя, твоите неща троша. Задушава ме несправедливостта, ч е всичко толкова взезапно свърши. И на себе си съм бесен, че скрих болката добре и те оставих да си идеш от живота ми тъй лесно.

В дланите си пазя небето, което остана, небето, което се превърна в сълза от душата. Спомних си онуй, което изживяхме, мразехме или обичахме, и в бедното ми сърчице дъжд отново се изсипа.

Една карета с два коня (Ena amaksi me dyo aloga) Една красива карета с два коня да ми докарате, щом склопя си очите. Света с всичките му недостатъци и пороци като ездач още веднъж да обходя.

Единият кон нека е бял - като мечтите, които имах като дете. Другият кон нека е черен - като горчивия ми черен живот.

Да удрям с камшика безжалостно, като непоносимите удари на съдбата ми. И в нощта да звучат като ридание, като печалния звън на бузуки.

Ей така, да кажа, че те победих, искам да те нараня веднъж и аз - ти да искаш онова, което ти отнех, а пък аз да няма как да ти го дам.

Говориш хубаво, но те познавам. Развалиха се като магия думите ти. И остави заплахите, че уж ще страдам и да си мислиш, че не знам характера ти.

Как да се спаси единият от другия, любима? Как искаш с теб да променим небето, сега, когато сме като луни близнаци, будуващи във стон един и същи?

Ей така, да кажа, че те победих, искам да те нараня веднъж и аз - ти пред мен като пчела да пърхаш, а пък аз напълно безразличен да стоя.

Говориш хубаво, но те познавам. С една целувка ще сменя посоката ти. И когато мислиш, че много ще страдам, ново желание ще извикам в сърцето ти.