merlin96
"Аз виждам в бъдещето свободен съюз на славянските племена. Пълна автономия за всеки от тези народи, едно само общо - войска, парична единица и митническа система. За останалото - всички да живеят както искат, и всички да се управляват както могат.
/>
Моят девиз е кратък - любов към Отечеството, свободата, науката и славяните. Върху основата на тези четири кита ние ще изградим такава мощ, че за нас няма да са страшни нито враговете, нито приятелите."
---------------------------------------------------------------------------------------ген. Михаил Скобелев
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Момчета,знам,че вече ви дотегна
и хлябът сух,и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена,необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна,съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е,който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци,дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях?Защо не е с народа?
Момчета,знам,че е нахалост туй,че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем,дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си,вярна ти,любов народна?”
---------------------------------------------------------------------------------------ген. Михаил Скобелев
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Момчета,знам,че вече ви дотегна
и хлябът сух,и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена,необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна,съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е,който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци,дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях?Защо не е с народа?
Момчета,знам,че е нахалост туй,че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем,дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си,вярна ти,любов народна?”
Следвай
23
