Нека жегата се лееАз съм добре докото той е наоколотой ми дава да нося коронатаПравя всичко възможно за да го накарам да се гордеесега всичките ми супер дамиАз си намерих любимАко вие си намерите любим, любим
Какво си ти?Не е ли достатъчно, че ме нарани?Имай съжаление.. какво си ти?!Защо, скъпи ти е толкова лесно да ме докараш до сълзи?И защо приемам, че ме нарани,след като душата ми е част от теб?..И защо приемам тази мъка
Аз съм всичко,което искаше!Първият,когото преследваш!АЗ съм твойте очи и гледам назад в теб!Няма нищо,което можеш да губиш,няма какво да доказваш,предай любовта си,това е всичко,което можеш да направиш!
Сипвай бармане до горе,да забравя за теглото мое.Как без приятели живеяи през сълзи се смея.Сипвай бармане до горе,да забравя за теглото мое.В тази кръчма да се скрия,да се напия.
иж душата ми е празна стая,зад заключена от теб врата,а ключът каде загубил си не знаеш,как тогава ще си удома.Искаш да се върне при нас миналото време,но обърна ни любовта гръб на теб и мене.Искаш да се върне при нас,
Горе главатаНе живея в дворец,не карам Х-5ца!Не съм подлец,нито робот в матрица!Не нося раница,нито ънда,нито клоша!Не съм поредната страница и стрелям само по коша!Рапа без мен е като камера без варио!Израснал съм в кв
Неделя идва и минава,а в мен сърцето ми не давав очите ти да завалии чакам следващите дни.Мил си ми тив понеделник нямам силида се сбогувам с тебе мили,но в сряда вече се приготви.
Помня сякаш беше вчераПървата ни целувка и играта се промениТи ме имаше, точна така.Когато ме търсиш ще съм с теб .Аз никога няма да те оставя,никога няма да те пусна да се изплъзнеш от ръцете ми.Толкова специално момче
Аз съм на път да изгубя ума си. Ти си отиде за толкова дълго време. Времето ми изтича.. Нуждая се от доктор , извикай ми доктор ... Нуждая се от доктор, доктор..Да ме върне обратно към живота.Казах на света, че един ден ще го изплатя. Ще
Не ме обичашНе се интересуваш за менНе ме забравяйЩе съм тук за тебКъдето и да отидешНикога да не се почустваш самаНе го забравяйВинаги някой ще те чака
Ти знаеш ли ,че разказа ми лунатаза любовта между залеза и зоратамисля колко прилича на тази между нас.Бели облаци правят им постеля, но зла тъма ги разделяна пътя им стоизатова всяка вечер залеза тъжи.
И всички сълзи, аз да изтрия с(ъс) длан,с колко нули незнам, се пише сега,думата "САМОТА".Защо, днес луната над нас не изгряи небето се дави в мъгла.Ах,защо! Защо, не мога времето аз да върна назад,но ще кажа